Ретроспекция на Едно (Почти) Пропуснато Лято

Въпреки незапомнените количества дъжд, които се изляха това лято, за мен то не беше от най-гъбените. По една или друга причина, не можах да отделя достатъчно време за гъбобер, особено през втората половина на юли и целия август. Въпреки това, не мога да бъда недоволен от преживяното. Благодарение на Валентин Видеков имах възможност да посетя едно от най-красивите места в България - Източните Родопи. Вървенето по граничната бразда от ГКПП Златоград до село Кушла в 30-градусовата жега беше истинско изпитание за тялото и духа. Освен това, останах очарован от местните хора, които ни посрещнаха, нахраниха и подслониха без да искат пари или да очакват нещо в замяна. Въпреки че в тези гранични селца хората се придвижват върху магарета и катъри, а не с леки автомобили, те са запазили една човещина, която като че ли вече липсва в "по-цивилизованите" райони на страната ни. Дано това място си остане такова, каквото го видяхме, и занапред.

Един от хубавите моменти през юни: има Пачи крак, има и някакъв вид кладница (Pleorotus)

24.06.2014 - в царството на Пачия крак

29.06.2014 - в дъбовата гора има вече Булки и Бронзови манатарки

B

06.07.2014 - близка среща с Царската манатарка (Boletus regius). В букака набираме  u доста Мрежеста манатарка (Boletus reticulatus).

Края на юли е, но Leccinum duriuscilum продължава да плододава под трепетликите.

Датата е 04.08.2014 и се намираме на граничната бразда между Златоград и с.Кушла. И тук гъбите не липсват, растейки върху самата бразда - Булка и на заден план Бронзова манатарка.

Тези следи разгадахме като "Кумчо Вълчо преследва сърничката Бамби"

Костенурките също са широкоразпространени в Източните Родопи.

Красотата на Източните Родопи е поразителна. За мен тя надминава по привлекателност каменистите и отрупани с туристи склонове на Рила и Пирин.

Жителите на граничното с.Кушла са работливи и гостоприемни. Местният "автомобил" е катъра - ползва се както за превоз на картофи, така и за транспортно средство. Местните жители познават няколко вида ядливи гъби, които събират и предават на прекупвачите.

Влажна и Прохладна Пролет

Тази пролет времето беше подходящо за някои видове гъби: имаше обилни валежи, а температурите бяха по-ниски от обичайните. От ядливите гъби имаше добри реколти от челадинка, печурка, майска гъба, а за познавачите - и от смръчкула. Тъй като през втората половина на май времето беше твърде студено, появата на летните гъби като манатарка и булка се забави, поне в софийско. Ето и ретроспекцията от последния месец, месец и половина, уловена в снимки:

21.04. - парк Божурица и околностите на гр. Видин,

Ядливи гъби: юдино ухо и челадинка

Река Видбол е излязла от коритото си и после пак се е върнала. По затревените места около реката вместо гъби намираме малки рибки.

В дъбовата гора на една клонка намираме Auriclaria auricula-judae.

В пасище в околностите на гр. Видин намираме челадинки - първите за сезона!

27.04 - по пасища и ливади

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба, полска печурка

Майската гъба се е смесила с други видове: на заден план млад екземпляр Майска гъба и млад екземпляр от род Melanoleuca.

Този вид от род Melanoleuca също обича затревени места и образува самодивски кръгове.

Споровият отпечатък, също като при Майската гъба, е бял.

02-04.05. - пак по поляните

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба, верпа (бохемика и коника), ливадна виолетка

По пасищата има доста млада челадинка. Само човек да има време и желание да бере.

В млада трепетликова горичка се натъквам на Verpa conica.

В по-отдалечена гора намирам колония Verpa bohemica, вече попреминали.

На затревено място намирам този рядък вид - Leucopaxillus lepistoides - с хубавото българско название Сапунка.

06.05.2014 - Витоша, около хижа Погледец

Ядливи гъби: майска гъба, верпа (бохемика и коника), сярна гъба

По високите части на планината все още има преспи. Няма и помен от смръчкули.

В ниските части обаче гъби има: Майска гъба, както и Сярна гъба, както е видно от снимката.

11.05. - ниските части на Люлин планина

Ядливи гъби: майска гъба, полска печурка

Истинско удоволствие е да се бере майска гъба - гуглите с цвят на слонова кост се показват под ланската шума.

17.05.- отново по близките поляни

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба

По пасищата има челадинки, а майската гъба все още излиза, макар и поединично.

25.05. - околностите на селата около магистрала "Люлин"

Ядливи гъби: ливадна печурка, пърхутка

Във високата трева вече има Анасонова или Ливадна печурка (Agaricus arvensis). В гората все още няма плододаване.

Наред с ядливите печурки се среща и отровната Карболова печурка (Agaricus xanthodermus). Силното пожълтяване в основата на пънчето и миризмата на карбол са характерните и белези.

Брането на печурки е сред любимите занимания на местното население. Конкуренцията от берачи е голяма и е рядкост да се попадне на големи количества от ароматната гъба около селото.

02.06.2014 - ниските части на Витоша

Ядливи гъби: челадинка

В гората все още липсват, както ядливи, така и каквито и да било други гъби. Тук-таме се срещат отделни майски гъби и масловки, а по поляните все още има челадинки. 

Някъде тук маркираме края на пролетния сезон и с увеличението на температурите приветстваме летния. Очаквам да намеря първата манатарка за годината при следващия излет, когато и да е той.

Отново по Марица за Гъби

Дойде пролетта и отново е време за гъби! За втора година подред откриването на гъбения сезон го правим в Пловдивско - в горите по поречието на река Марица. Датата е 13.04.2014 г., часът е 07:30, вали дъжд изведро, но това въобще не ни притеснява, тъй като е време да проверим смръчкуловите находища в района. 

Тази година намираме съвсем различни гъби на местата, където миналата година брахме Хибридни смръчкули. Дървесните гъби са в разцвета си - Пъстърва (Polyporus squamosus), Тополова пънчушка (Agrocybe aegrita) и един непознат вид, може би Polyporus badius. От наземните гъби се срещат Виолетката (Lepista nuda), Обикновената сливовка (Entoloma clypeatum) и вид печурка, може би Agaricus arvensis. Тази година смръчкули почти няма, както и Ливадни виолетки (Lepista personata). Затова пък, най-голям дял в кошницата заема Тополовата пънчушка (Agrocybe aegrita), която сега е в разцвета си. 

Доволни и този път от видяното, си обещаваме да се върнем догодина, за да видим с какво ще ни изненада тогава Майката Природа. Със сигурност ще е пак нещо различно.

Тази пролет условията са много подходящи за гъба Пъстърва (Polyporus squamosus) и производните и Polyporus alveolaris и Polyporus tuberaster.

Зарадвахме се на тази голяма Пъстърва (Ястребка).

Още един Polyporus, който намерихме, може би Polyporus badius.

Находище на Тополова пънчушка (Agrocybe aegrita)

Някои Тополови пънчушки могат да станат доста големи.

Тополовата пънчушка (Agrocybe aegrita) расте, както върху мъртви, така и в основата на живи тополи.

По ливадите намерихме доста (и доста големи) печурки, много от тях "наритани" от разбирачи.

В гората, в хралупата на един изгнил пън, намерих тези Ливадни виолетки (Lepista nuda).

Целия смръчкулов улов за деня бяха тези две измършавяли, измъчени Хибридни смръчкули (Morchella semilibera).

И все пак излетът беше успешен и приятни емоции не липсваха.

Първи Смръчкули 2014

Всяка година имам навика да отбелязвам първата намерена гъба от всеки определен вид - първа смръчкула, първа майска гъба, първа манатарка, и т.н. Тази година първата смръчкула (Morchella elata) намерих на 21.03 в София в едно от находищата, които обхождам. Тогава, на това място открих смръчкули на 17.04, близо месец по-късно от тази година. Дали това не е знак, че всичко тази година ще излезе по-рано?

Не знам. Дъждовете от миналата седмица бяха доста оскъдни и растежа на това гнездо смръчкули прекъсна. На другите места, в рамките на града, още не са излезли и изглежда доста сухо. Въпреки това, вчера (29.03) полухих сигнал, че по южните склонове на Софийска планина вече са намерени първите островърхи смръчкули (Morchella elata).

Двете гнезда в Студентски град използвам само за наблюдение. Освен това, първото находище отвреме-навреме го почиствам, но без особен успех, тъй като в района няма достатъчно кофи за боклук и мястото бързо се замърсява, най-вече от преминаващи ученици и студенти. Засега не съм намерил по-чисто находище в близост до града, от което да може да се бере.

Първата смръчкула за годината намерих на 21 март

Находището се намира под две стари тополи на равно и слабо-затревено място.