Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















понеделник, 24 септември 2012 г.

До Мургаш и Назад

С надеждата, че освен хубав туризъм ще има и хубав гъбобер, в ранната съботна сутрин компания от трима се отправихме към китното старопланинско селце Чурек. Идеята беше да изкачим връх Мургаш за един ден и да слезем обратно. А маршрутът през Чурек е доказано най-краткият до върха. И така сумрачното селце ни посрещна с мразовити температури и култови гледки:
Маршрутът е малко скучен - върви се по черен път и не е подходящ за лятото, тъй като е открит. Гъби - никакви. Само ето тези дървесни хубавици, които бяха израснали в търбуха на един бук:
Имахме късмета да видим и две сърни, които веднага се стрелнаха в близката гора. И така, след четири часа ходене бяхме вече на Мургаш.
Връх Мургаш е уникален с това, че от тук се открива невероятна панорама на 360 градуса. Човек може да обходи почти полови България с поглед. Гледките в хубав ден са невероятни - погледът ни стига от Врачанския Балкан до Родопите, и от Любаш до Средна Гора. 
Вижда се отлично Голема Планина с връх Козница на Северозапад:
 И в далечината веригата на Рила на юг:
Бил съм на доста по-високи върхове от Мургаш, но панорамата която се открива оттук, и то във всички посоки, е наистина уникална. Неслучайно навремето са избрали да построят метеорологичната станция точно тук. Тя функционира и сега. Имахме възможност да поговорим с метеоролозите и да разберем, че те също са любители на гъбите. И откъм бране, и откъм ядене...
А пътят обратно ще запомним със срещата ни със стадо диви коне.
Като непримирим събирач, освен че сложих малко шипки в торбата, не минах и без да откъсна някоя гъба. В подножието на маршрута, там където беше най-усойно и влажно, до една поята за добитък, се бяха пръкнали петдесетина дребни пърхутки.
Когато няма риба, и ракът е риба, казал е народът. А пърхутките винаги ги слагам в гювеч със зеленчуци. Става нещо страхотно ароматно.
Ето това се казва хепиенд на един хубав ден, прекаран сред природата!
А относно гъбите - явно последните валежи не са били достатъчни да събудят мицела. Все пак лятото беше твърде сухо и горещо. Остава ни надеждата, че скоро ще паднат обилни дъждове, за да не си останем само с пролетната реколта.