Гъбобер по Време на Земетресение

Вторник. 03:00 часа. София. Събуждаме се с жена ми от нещо разтърсващо. След 10 сек. вече сме под касата на вратата. Земетресение! Труса отмина и първото, което правя е да вляза във Фейсбук. Всички са онлайн. Скоро някой поства данни за труса: епицентърът е на 8 км. север-северозапад от Перник. Упс, това май е съсем близо до...нашата къщичка на Дивотино.
Остатъка от нощта е безсънна, поради двата последващи труса - в 4:30 и 5:15 ч. На сутринта телефона ми започва да звъни. В 6:20 звъни братовчед ми от Дивотино - има щети! Слава богу - няма жертви. В 11:00 ч. вече съм свършил най-неотложните неща и отпътувам в посока Перник. Още на Драгичево започвам да виждам опустошението: много къщи са с паднали комини, напукани стени. Един от комините на ТЕЦ Перник го няма!
Навлизам в Дивотино. Селото е притихнало като никога.
24 май. На тази дата се провежда събора на село Дивотино. В читалището "Чичо Стоян" и училището "Св. св. Кирил и Методий" се провежда фолклорен фестивал, на  площада се вият хора, а по дворовете се събират цели фамилии и се носи мирис на агнешко.
Е, тази година събор няма да има. В 11:30 часа се чува само зловещ кучешки вой и тук-там се показва по някой човек. След като съм приключил с противоземетръсните мерки се отправям към "Вечните челадинкови полета" . Връщам се в 14:00 часа и селото се е преобразило. Да, няма песни, танци и музика, но хората са тук. Дворовете са отново пълни с народ: деца, внуци, кумове, роднини, просто приятели. В Дивотино е традиция на този ден да се канят гости.
Животът продължава да тече...

Покривът на старата ни къща е сериозно повреден от падането на яката на комина.

Гъбобер по време на земетресение. Челадинките растат като пощурели.

Земетресението в Перник ни напомни, че природата освен да дава, може и да взима. На 24 май въпреки изпитанията посрещаме с гордост Празника на Славянската Писменост.

На Пасарел - Много Гъбар, Има и Гъба

Долни Пасарел, и Лозенската планина, са едни от онези места, за които казвам, че са "Много гъбар - малко гъба", по подобие на онзи лаф за "Много вожд - малко индианец". Затова, когато в петък Илия предложи да отидем там бях доста резервиран.

Както и да е, в събота сутрин - пет човека в джипката и смело напред.

Шофьор беше Сашо.

Около 9:30 вече бяхме в селото и се мушнахме в ето тази дъбова гора. 

Гъби в нея нямаше. 

На първата голяма поляна обаче ми се усмихна късметът с едно "връткало" челадинки.

За мен това е една от най-хубавите гъби. Най-големите от тези бяха с диаметър 5,5 см. 

Тъй като Илия и Владо бяха тръгнали специално за манатарки, а такива отсъстваха, решихме да обиколим горите и от другата страна на селото. Започна едно ходене: вървиш, вървиш из гората като гламав, а гъби няма ли няма. Докато не се появи ето тази красавица.

Определихме я като Suillus Granulatus - Зърнеста масловка. Зарадвах й се понеже беше първата ядлива гъба за деня, различна от челадинките. Малко след това, в покрайнините на една поляна, шапки показаха ето тези гъбоци.

Четири на брой манатарчици - първо качество :))

Ударът на деня обаче направи Илия.

Появи се на "сборния пункт" с ето тези ливадни печурки.

Голямата я измерихме 400г. и 30 см. в диаметър.

Събрахме се на сборния пункт и направихме "ревизия".

Не е лошо като за средата на май! По поляните никнат челадинки и печурки. Все още има и майска гъба. В горите вече има масловка и бисерна гъба. А дъбовата манатарка постепенно започва да надига глава.

Мога само да благодаря на компанията за веселото изкарване: Сашо, Пройно, Илия и Владо. Излета завърши по подобаващ начин в любимата ни кръчма в центъра на селото.

Но да приключа с извинение към Пасарел - да, гъбари има, но има и гъби.

Хубави Емоции в Началото на Сезона

Е...Пак е май и е време за гъби. Реших, че днешният ден е подходящ да започна този гъбен блог. Именно днес намерих първата си гигантска пърхутка, заедно с моя приятел Жоро Георгиев. Но...нека започнем разказа за този гъбен уикенд от съботата.

Моят втори дом и основен гъбен район е село Дивотино, Пернишко. Още в събота намерихме няколко майски гъби, колкото за аромат.

Маршрутът, който избрахме с майка ми, която също е запален гъбар, беше Дивотино - вр. Чучул - с. Църнел. Получи се хубава разходка. Нека да отбележа, че гъбите ги намери всъщност тя. Признал съм я, че има по-зорко око от мен.

А неделята? Ами тя беше доста хладна и готова да завали. Жоро Георгиев ми се обади около 9 ч. и се разбрахме - среща на площада в селото. Оттам аз го поведох по познатите ми "ловни места". По едно време решихме да кривнем по необходена досега пътека. Изведнъж се появи ето тази хубавица:

Сърнела! Първа сърнела за сезона! Не е лошо като за 13-ти май. Решихме да обходим горичката за още сърнели. Но не видиш ли, изведнъж нещо голямо, кръгло и бяло ми се откри пред погледа. Трябваше ми частица от секундата да стопля какво е това. Коленичих, за да отдам почест и да благодаря на Господ за първата си гигантска пърхутка.

В интерес на истината, откакто се занимавам с гъби си мечтая да намеря точно тази гъба. Слушал съм какви ли не истории - че стигала размери 50 и повече сантиметра и какво ли още не. Е, сега мога да кажа, че наистина е невероятно да я видиш в гората. Тази беше колкото футболна топка.

А това е щастливия Жоро с находката. Тук е мястото да кажа, че всъщност Жоро не можа да опита от пърхутката. Аз я отмъкнах в София да си я панирам, а Жоро получи сърнелите. Извинявай Жоро, ама това ми беше първата гигантска пърхутка, пък ти каза, че си брал много пъти. Следващата е за теб!

Да минем към кулинарната част. При гигантската пърхутка тя е ясна:

1) Режеш на филии и белиш кожата

2) Панираш и пържиш

И един съвет - ако намерите такава гъба ( 1 кг. и отгоре) веднага си поканете гости. Излизат наистина много пържоли! Това няма изяждане. В нашия случай, жена ми трябва да е доволна, че осигурих прехраната за цяла седмица (за себе си, де ;)). А тя се очертава да е дъждовна, стига Емо Чолаков и Ко. пак да не са объркали нещо прогнозата.