Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















сряда, 5 декември 2012 г.

01-02 Декември - Финал на Сезон 2012

Още от средата на миналата седмица се знаеше, че предстои последният гъбен уикенд за годината и от следващия понеделник ще завали сняг. Именно затова, с майка ми се отбихме да преслушаме боровите горички, които си посещаваме. Съботата (първи декември) беше тиха и топла, а слънцето печеше сякаш е септември, а не началото на декември.
В Драгичево ни посрещнаха няколко любопитни кози. Като видяха, че не носим нищо за хрупане си заминаха разочаровани.

Още в първата горичка намерихме няколко приятно миришещи гъби, много наподобяващи Майска гъба. Според мен това е може би Lepista luscina. Оставих ги там, където си бяха, тъй като досега не съм брал от този вид.

Имаше и много Обикновени масловки (Suillus luteus), от които обрахме само най-младите. Имаше и много рижики (Lactarius deliciousus), които събрахме с особено удоволствие. За няма и час, вече имахме около три килограма пресни гъби. Естествено, не можах да подмина и едрите драгичевски трънки.

Привечер обходихме и боровите гори около Дивотино, но намерихме само няколко сърнелки (Macrolepiota procera). Затова пък ни валя обилен и студен декемврийски дъжд, а аз както никога, не бях взел дъждобраните. Слава богу, че имаме хубава ракия и печка на твърдо гориво, та успяхме бързо да се стоплим и изсушим. През нощта промяната на времето продължи, продължи и да вали, а температурите спаднаха. На другия ден, прибирайки се от Дивотино, спряхме за около час преди Владая и набрахме последните гъбки за годината.
Обратно в София, съпругата ми Люба се включи веднага с любимото си занимание - белене на масловки.
Тук е моментът да обобщим и този гъбен сезон. Може да се каже, че 2012 година като цяло беше добра за гъбобер. През май и началото на юни имаше продължителни валежи и гъбите бяха в изобилие. По нашите места имаше обилна реколта от ливадни печурки, зърнести масловки, майски гъби и челадинки. В много райони колеги гъбари са събирали големи количества манатарка. След 10-ти юни обаче удари невероятна суша, която властваше и през месеците юли, август и септември, когато обикновено се качваме да берем в суб-алпийския пояс. Летен гъбобер тази година нямаше. Традиционно силният месец октомври също не ни предложи така очаквания урожай. На някои места през октомври излезе припънка. След като в началото на ноември падна първата слана, дори обявих във Фейсбук сезонът за приключил. И тогава, като че напук на всички очаквания, в средата на ноември, времето се затопли, паднаха дъждове и есенните гъби изведнъж излязоха. Масловки, сърнели, рижики, саждивки, ливадни виолетки, кладници - навсякъде имаше голям берекет. За манатарките, като че беше вече малко късно. Поне аз не съм чул някъде някой да е събирал от тях количества. И все пак можем да сме благодарни за изминалата гъбена година, която беше щедра към нас в началото и в края си, а през останалото време ни остави "на сухо". С нетърпение очаквам първите гъбени излети през ранната пролет на 2013 година и дай боже първите смръчкули за сезона.

сряда, 28 ноември 2012 г.

Ловни Уикенди - 17-18 и 24-25 Ноември

Ловен Уикенд 1: 17-18 ноември прекарах на вилата в Дивотино с незначителен гъбарски успех. По поляните нямаше почти нищо, само по някоя недорасла Полска сърнела (Macrolepiota excoriata), която не събирам.

В смесените широколистни гори не намерих нито една гъба. Само в едно влажно дере посъбрах десетина орешарки (Clitocybe nebularis).

И когато вече се прибирахме с наведени глави, на едно пасище, фиксирах тези хубавици, заровени като пъдпъдъчи яйца в тревата - Полска печурка или Червенушка (Agaricus campestris)



Ловен Уикенд 2: или по-скоро ловната неделя на 25 ноември към 10 часа взех Павката (Павел Неделев) от кв. Белите Брези с колата и потеглихме в посока Перник. Не хранех големи надежди, още повече че първата ни проверка за деня беше изцяло неуспешна. На второто място, което проверихме, вече гъбите започнаха да се показват. Първо изплуваха няколко гнезда горски пърхутки (Lycoperdon perlatum), след това Павел откри един Кортинариус от Червената книга, и още един куп дребосъци с екзотични имена. Около пътя имаше много Елегантни сърнели (Macrolepiota mastoidea), които не събираме. Все още не бяхме открили "кулинарни" гъби, когато стигнахме до една полянка осеяна с трънки. И понеже бяха много едри, започнах с жадни лапи да бера.
През това време Павката откри и първата сърнела за деня. (Macrolepiota procera).
Както се казва - оттук нататък останалото е история. Продължихме със сърнели, след това хванахме една просека с млади борчета, между които бъкаше от Обикновени масловки (Suillus luteus). Малко след това се появиха и първите миши гъби (Tricholoma terreum) и любимите ми рижики (Lactarius deliciosus). Ново попълнение в кошницата е Кехлибарената гъба (Hygrophorus hypothejus), която бера за първи път.
Англоезичните народи наричат тази дребна гъбка - Herald of winter (Предвестник на зимата), защото е една от последните ядливи гъби, които излизат наесен. Намерихме и няколко бройки от Ветрогоновата кладница (Pleorotus eryngii), която тук съм снимал заедно с растението, с което расте в симбиоза - Полският ветрогон.
Намерихме и няколко Бадемови гъби (Hygrophorus agathosmus) Тук, добре се вижда споровият прашец, посипан върху килима от борови иглички. Бадемовата миризма на тази гъба е наистина силно осезаема.
Падна голямо бране, а Павката като скенер откриваше самодивски кръгове с рижики, докато аз ги газех.
И така, в крайна сметка, денят беше доста успешен. Някъде по-рано в поста споменах думата кошница. Е да ама, кошница нямахме. Този път, поради занижените си очаквания, не бяхме взели почти никакъв амбалаж - нито кошници, нито кофи или щайги. Имахме само няколко найлонови пликчета, от тези по 35 стотинки.  Недостатъкът при тях е, че постоянно се закачат за трънките и шипките, през които всеки ентусиаст-гъбар преминава. Имат и предимства: ако няма гъби въобще не ги изваждаш от раницата и съответно не се прибираш с празна кофа или кошница, за сеир на съседите. И така, ето го уловът за деня, изложен  върху предния капак на вийъкъла. (thanx to Noni & Ivan Panaotovi, all rights reserved)


Гледам с очакване към следващия уикенд, през който смятам да се подвизам отново в близкия запад или югозапад от столицата.










понеделник, 12 ноември 2012 г.

И Във Видинско Има Гъби



Районът на Видин по принцип е по-подходящ за почитателите на риболова, отколкото на гъбарството, но когато човек има желание, дори и там може да отиде на излет. Най-близкият Балкан отстои на около 40-45 км от града - в района на вр. Връшка Чука и с. Киреево. Пътят дотам е доста, но си струва всяка капка бензин. След като подминете връх Връшка Чука и с.Киреево, започва един балкан, едни джендеми, каквито съм виждал на малко места в България. Човешката намеса е сведена до минимум - от една страна заради масовото обезлюдяване на този край, от друга, защото е граничен район. Една доскоро забранена и затворена за посетители територия. Село Раковица е разположено в полите на приказно красив Балкан. Това е полу-планинско, полу-полско селце, където местните хора развиват и земеделие, и животновъдство.
Именно Раковишкия Балкан избрахме с тъст ми за нашата неделна разходка за гъби. Времето ни беше ограничено, но достатъчно, за да установим, че тези гори са разнообразни, девствени и пълни с всякакви видове гъби. Това е планината Бабин Нос, с едноименния връх, която чертае границата между България и Сърбия. Препоръчвам тези места на всеки гъбар, турист и любител на дивата природа. 
Но ако сте във Видин и искате да отидете за гъби не е нужно да ходите чак до Връшка Чука. В тази част от дунавската хълмиста равнина има много гори, в които също не липсват гъби за ядене. На много от тези места има сечища, където растат дървесните гъби кладници. Интересни церови и смесени гори има около селата Войница, Бойница, Ракитница, Косово, Синаговци и др. По тези места съм намирал гъби от рода на манатарките, рейши, сърнели и др. Ще продължавам да изучавам тези гори с интерес и занапред.

В равнинните дъбови гори кладниците растат без да питат.

Връх Връшка Чука - самотната чука всред нивите по нищо не подсказва, че скоро пейзажът ще стане изцяло планински. От тук, казват, започвала Стара Планина.

Околностите на село Раковица са обрасли с обширни смесени гори. Електропроводът води до бивша застава.
Тук намерихме ето тези прясно поникнали горски печурки - най-вероятно от вида Agaricus haemorrhoidarius.


Малко гъби за похапване.

Във Видин на масата да видиш сом е нещо нормално, ама...сърнели?

неделя, 28 октомври 2012 г.

Разходка Около Дивотино

Племенницата ми Мелани е на 12 години, но познава пътеките около село Дивотино дори по-добре и от мен. Разходките с нея са приятни, защото не се оплаква, не мрънка, и е готова да се завира и по най-безпътните дерета и дъбрави. Друг е въпросът, че за да намери човек гъби тази есен, трябва наистина да се спусне по усойните места, покрай деретата, както и да гледа внимателно по дънерите на дърветата. Целта на разходката ни беше именно такава - да   преслушаме находището с припънки, от което си бера гъби за ядене всяка година. Резултатът - нулев, просто гъбите така и не са поникнали, въпреки изобилието от пънове наоколо. В т.нар. "Тополово Дере" обаче намерихме едни огромни Контроверсуси (Lactarius controversus), които освен за фотосесия, за друго не стават. Имаше и няколко Тополовки (Tricholoma populinum). Обещал съм си някой път да ги пробвам как са на вкус. Иначе миризмата им е като на любимата ми Майска Гъба (Tricholoma gambosum). В едно затънтено дере открихме и тези кладнишаци (Pleorotus ostreatus) - на количество само колкото да раздразнят човека. Огледах хубаво района наоколо, но нямаше други. И така, въпреки намусеното и ветровито време направихме познавателна разходка и открихме три интересни вида гъби, които досега не бях срещал в този район. Надеждите за повече слука остават за следващия уикенд, когато се отправяме към горите на Видинска околия - днес там са паднали 20 л./кв.м. дъжд по данни на НИМХ. А, ето и малко снимки от деня:

 Добре дошли в царството на Lactarius Controversus.






 Тополовки (Tricholoma populinum)
 От този пън предни години сме брали торби с припънки.
 Дивотински "кладнишаци"... но не от фермата на Жоро Георгиев :)
Звукове и гледки от село Дивотино. Пасторалният пейзаж напомня  на Родопите и ни кара да забравим, че всъщност се намираме на пет километра от Перник.
А ето и схема на маршрута, който е приятен и за разходка около селото.



сряда, 17 октомври 2012 г.

Първа Гъбарска Сбирка в "Косовските Къщи"

Село Косово в Западните Родопи е едно от онези места, за които човек си казва след като ги посети "Е тук задължително ще дойда пак!" Това направих и аз, когато през септември 2009 г. за първи път дойдох тук като млад младоженец. Е, сега поводът пак беше хубав, но компанията - доста по-голяма. На 12-14 октомври 2012 г. тук се проведе първият организиран семинар на любителите-гъбари от групата "Гъбите и Гъбарите" във Фейсбук, към която и аз имам късмета да принадлежа. Пристигнаха от град и от село, от близко и от далеч, с ракия и с вино. Още в петък вечерта механата на комплекс "Косовски Къщи" се напълни с любознателни гъбари - на възраст от една до седемдесет и една години. Докато някои носеха по нещо за пийване или хапване, някои пристигнаха с пълен багажник прясно-събрани експонати. Тук е мястото да кажем, че целта на сбирката не беше (само) да напълним кошниците с гъби, а да направим гъбена експозиция с познавателна цел. Е, получи се: още в петък вечерта Димитър Велин и Росен Алексов пристигнаха с поне двайсет различни вида гъби в багажника, а на другия ден всички заедно събрахме поне още толкова от горите около село Косово. Въпреки зверската, невиждана и нечувана суша, се получи информативен и познавателен семинар, от който всеки успя да научи по нещо ново за гъбите.

Освен, че грижливо надписа всички експонати, Павел Неделев изнесе страхотна презентация на тема род Мухоморки (Amanita)

Всеки експонат получи по две имена - латинско и българско.

Въпреки сушавото време успяхме да отрупаме масата с гъби - макар и не за ядене!
Росен Алексов и Сашо Грозданов са в стихията си.


"Дъждомерът" на бай Христо Ралев.

Хаджийската Къща. И трите "Косовски Къщи" са изпълнени в традиционен родопски стил - с покриви от тикли, впечатляващи каменни дувари и дървени тавани. 

Зевзек номер едно - Димитър Велин. Не можеш да го надприказваш. Хит номер едно на събирането - ракията с манатарки! 


Групова снимка на участниците. Е, някои липсват. (все някой трябваше да снима). 

Освен за гъбобер, село Косово е подходящо за романтични семейни разходки в спокойна атмосфера сред природата. Любезните домакини, Светлана и Христо, ни нагостиха с традиционна родопска кухня - пататаник, родопска баница "Клин", катми. Няма нужда да казвам, че всичко е много вкусно. Благодарим за хубавото изкарване и се заканваме, че ще дойдем пак!

вторник, 9 октомври 2012 г.

Гъбен Ден в Дрен

Благодарение на братовчедите ми, Иво и Румен, тази неделя успяхме да пообиколим един непознат нам район - землището на село Дрен. Обиколката я направихме по черни пътища из Верила - с автомобил. Знаех че на Дрен миналата седмица е имало много сърнела, но паради засушаването и високите температури не бях сигурен дали е останало нещо годно за бране. Естествено, първата работа ни беше да минем през местната кръчма и да се информираме. Вещи гъбари от селото ни подсказаха, че гъбите вече са само на високото и по усойните места, по северните склонове. И така, окрилени от надежда, че има останали сърнели, потеглихме. Още в първата букова горичка, която проверихме, попаднахме на находище на сърнели (Macrolepiota Procera). Уви, всичките до една изсъхнали на корен.

Малко по-нагоре по пътя чухме да пърпори мотор. Поздравихме моториста, който се оказа ловджия от местната дружинка . През рамо беше преметнал пушката, а на волана, от двете страни, превозваше две пликчета пълни с пресни сърнели.

Човекът беше любезен - обясни ни къде и по кой път да завием, за да стигнем до заветния северен склон. Междувременно забелязахме, че в борчетата покрай пътя са поникнали доста масловки, много от тях пресни. Имаше и от двата вида: без пръстенче - Suillus Granulatus, и с пръстенче - Suillus Luteus. Друго интересно беше наличието на множество чешми по пътя - поне седем-осем. Ето една от тях:

Очевидно ловната дружинка от селото е доста активна, а както се оказа участва и в брането на гъби.
За съжаление, след много лутане, така и не намерихме заветния северен склон, осеян със сърнели. Затова пък, в едно влажно дере открихме няколко интересни гъби, сред които Hypholoma Fasciculare (Отровна пънчушка), Paxilllus Involutus (Киселка) и Lactarius Controversus.

В крайна сметка следобеда прекарахме в почистване и ядене на набраните гъби, а имаше и време да се полюбуваме на кратуните в двора на братовчедите.
Тук е момента да обърнем внимание, че масловката всъщност е доста капризна гъба. Консумират се само младите екземпляри и то след обелване на кожицата на шапката. По-старите плодни тела, макар и вече набрани, трябва да се изхвърлят. В противен случай може да предизвикат стомашно разстройство.