Среща на Гъбарите на Хижа "Осогово"

Хижа "Осогово" беше домакин на втората национална среща на фейсбук групата "Гъбите и Гъбарите". В периода 24-26 май, хора от цялата страна пристигнаха да се запознаят едни с други, да берат гъби, и просто да се забавляват на това красиво място. Точният брой на участниците не мога да назова, защото едни пристигаха, други си отиваха, а някои дойдоха само за през деня. 

За нашето семейство 24-ти май започна с разглеждане на забележителностите в местността "Хисарлъка" над гр. Кюстендил - зоопарка и античната крепост "Пауталия".

 Още тук някой откри и първата гъба за деня.

Пътечката над паркинга на "Хисарлъка" води до много приятна детска площадка с различни атракциони - къщата на Баба Яга, влакче и въжета за катерене.

Междувременно, решихме да се отбием в хотел "Орлово Гнездо", който наши приятели препоръчаха. 

Храната тук е много вкусна без да бъде скъпа, има хубава детска площадка, а гледката към Осогово и съседните планини е впечатляваща. 

След обилния обяд продължихме по пътя за хижа Осогово. Не се стърпях, отбих колата и реших да си пробвам късмета, който, както обикновено не ми изневери. Открих полянка отрупана с челадинки.

Някои гъби растяха и в "коловозите" на този черен път.

В междуборието имаше и масловки от вида Suillus granulatus, но попреминали.

И така, някъде около 17 ч. вече бяхме на хижата и се поздравихме с вече пристигналите гъбари. Някои бяха донесли интересни находки. На снимката е Георги Георгиев с гигантска Пъстърва (Polyporus squamosus).

Обяван беше и конкурс за най-добър смръчкуловец, с приз, специално изработен от Любов Трифонова. Впоследствие наградата спечели Павел Неделев.

Семейство Лачеви от Тетевен се отчетоха с килце кладница, което изпекохме на дървени въглища и след това измезихме с ракийката. Много от гъбарите се бяха подготвили за барбекюто. Някои носеха ракии домашно производство, а други - гъбени туршии. Не знам колко точно бяха участниците, но броят им беше голям. Повечето бяха настанени в хижата, но имаше и хора в хотел "Трите Буки" и станцията на ДАП.

На сутринта след кратка сводка, групата се разпръсна из различни краища на Осоговската планина. 

Предиобеда ловувахме с Жоро Георгиев в района между х. Иглика и с. Богослов.

Върнахме се с пълна кошница - но не с гъби за ядене, а с такива за изложбената маса. С пристигането на другите участници, постепенно масата започна да се отрупва с интересни екземпляри. 

Въпреки силния вятър успяхме да надпишем и поставим листчета с латинските наименования на гъбите - традиция на гъбарските ни срещи.

Някъде по това време пристигнаха и други участници от групата - като Павел Неделев и компанията на Сашо Грозданов - а ние потеглихме към следващата ни спирка от празничната програма.

А ето и част от видовете, които бяха намерени от групата на Осогово:

Amanita rubescens

Amanita gemmata

Calvatia utriformis

Boletus impolitus

Boletus aereus

Leccinum aurantiacum

Leccinum scabrum

Hypholoma fasciculare

Pleorotus ostreratus

Pluteus sp.

Helvella sp.

Laetiporus sulphureus

Macrolepiota rhacodes

Coprinus sp.

Mycena sp.

Polyporus squamosus

Oudemansiella radicata

Suillius granulatus

Marasmius oreades

Gyromitra gigas

Flammulina velutipes

Xerulla radicata

Gaestrum sp.

Entoloma sp.

Без Кал в Калище

Този път няма да се впускам в дълги обяснения, а само ще публикувам няколко снимки от неделната ни разходка около с. Калище, общ. Земен. Идеята беше да потърсим манатарки в топлите дъбови гори, които опасват източната снага на Конявската планина. Като замисъл добре, но като изпълнение ЗЕРО. И така, като видяхме, че няма гъби, го обърнахме на билки. И по-точно: листа от дива ягода и мащерка, която тази година цъфти един месец по-рано. Ето и малко снимки - нивите са с есенници - пшеница, която се влива в дъбовата гора.

Естествен дъждомер в гората.

До старото ТКЗС в Калище има хубава вода.

Светъл лъч в безгъбното ни ежедневие внесоха тези майски гъби, които открих вчера, докато се разхождах над кв. Симеоново. В рамките на два часа, гъбите се озоваха от поляната в тигана и без никакво забавяне бяха изядени.

По Границата: Евакуация

При третото ми ходене по границата, сякаш всичко вървеше наопаки. Тръгнах с болки в гърлото и на третия ден трябваше да се евакуирам, защото вирусът ме покоси. При Светльо: телефонът му се развали, Видеков - падна в шахта, докато снимаше селския автобус. Само Чавдар - да е жив и здрав - премина без премеждия.

Планът ни беше да преминем около 84 км. по граничната бразда от с. Нова Ловча до Чавдарската застава и да слезем през Доспат. Тръгнахме на 27-и април (събота) от София и около 18 ч. бяхме на гоцеделчeвската автогара.

Настанихме се в местната туристическа спалня и след това посетихме празненствата по случай Лазаровден на площада.

Гоце Делчев е много приятно градче, сгушено в полите на Южен Пирин и вр. Ореляк. Хапнахме и пийнахме в местното заведение "Фламинго" - приятна атмосфера, доспатски пържени картофи и ракийка на много прилични цени. В туристическата спалня обаче всичко мирише на застоял тютюн. 

И така, на следващата сутрин - ставаме в 5:30 и чакаме маршрутката за с. Нова Ловча. Стана вече 6:10, а маршрутката не идва. Накрая, появи се шофьор с посока Лъки, който ни обясни, че маршрутката днес е трябвало спешно да замине за София и се съгласи да ни остави на разклона за Нова Ловча. Последва пътуване в може би най-претъпканото превозно средство, което някога съм виждал. Значителен принос за това имаха и четирите ни огромни раници. Даже и за дядо поп едвам успяхме да намерим място, но така или иначе, всички пътници бяха извозени.

Около 8:00 ч. вече бяхме на разклона, който отстои на около 5 км. от селото. Преминахме покрай екоселищата "Белите скали" и "Омая", а силуетът на Славянка доминираше пейзажа.

След това преминахме покрай цигански катун, влязохме в Нова Ловча, и след още 20 мин. вече бяхме на граничната бразда. В този момент чухме вик "Не мърдай!" и застинахме на място. Граничарят се хвана за пистолета и ни покани да напуснем пътеката. След малко от храстите изскочи и вторият стражар. Оказа се, че въпреки обажданията и специалните разрешителни, които си бяхме извадили, никой не беше предупредил патрулите за присъствието ни. Когато видяха документите, граничарите се поуспокоиха и дори се съгласиха да ни направят обща снимка. (но не mugshot :)

След срещата с патрула, продължихме по единствения равен участък от маршрута, между Али Ботуш и безименната планинка, която щяхме да катерим. Направи ни впечатление, че съседските фермери бяха оползотворили и последната педя гръцка земя, досами граничната бразда. И така - пирамидките постепенно започнаха да се редуват.

 Започнахме да се катерим по склона и гледките ставаха все по панорамни.

Взеха да се редуват дъбови гори, полянки осеяни с пролетни цветя, а над главите ни прелетяха два огромни орела. Браздата, в този участък, е толкова обрасла, че започваш да се чудиш кога за последно по нея е минавал човешки крак. Ориентир ни бяха пирамидките, които в този район са доста начесто и разбира се, GPS-координатите, които водачът ни, Вальо Видеков, предварително беше засякъл. Правехме почивки от по 10 минути, а обедната беше 15-минути.

Приятна изненада беше находище с Verpa bohemica, досами пътеката - половината гъби бяха в гръцко, останалите - в българско.

На издадения от мен вопъл на радост Видеков отговори : "Адаш, имаш десет минути." Каквото успях, обрах.

На фона на 30-градусовата жега и 22-километровото трамбоване, другият светъл лъч за деня беше слизането ни до изключително красиво поточе, благодарение на което се освежихме и допълнихме запасите си с вода.

Интересна беше и срещата ни с една сухоземна костенурка, която пресичаше пътя ни.

Желанието ни да направим бивак с хубав огън  не се осъществи, тъй като замръкнахме в гора от бял бор, която в жегата пукаше на сухо и леснозапалимо. Затова, опънахме палатка и тента и хапнахме кой - каквото носеше. Пропадна и планът ми да изпека намерените по-рано верпи на шиш.

През целия ден имах проблеми - болки в гърлото, хрема, кашлица, а вечерта качих температура. Предстоеше тежък преход до р. Места, а оттук нататък вече нямаше лесна възможност за евакуация. Разбрах че трябва да взема трудно решение. На сутринта, двамата със Светльо се отправихме към близкото ГКПП "Илинден", а двамата закоравели планинари продължиха по планирания маршрут. След още ден и половина, те са стигнали до моста на р. Места и Чавдар е останал да къмпингува там. Адашът, след като е бил претърсван от митничари и гонен от гръцки овчарски кучета, вечерта на 30-ти април, самичък е достигнал с. Туховища и оттам се е прибрал благополучно в София.