Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















петък, 19 април 2013 г.

Смръчкулите от Студентски Град

В този пост ще поместя малко снимки на смръчкули, от групата на Morchella elata (conica), които тази година излязоха масово в района, в който живея и се разхождам. Общото наблюдение е, че предпочитат хабитати с хибридни тополи и колкото по-закътано е мястото, по-големи стават. Други гъбари рапортуваха същия вид от сходни райони на столицата - напр. Княжево, Западен парк и др. - и то отново под топола. Макар и с големи размери, повечето от тези смръчкули не стават за ядене, тъй като почвата в тези хабитати е силно замърсена, най-вече от битови отпадъци. Все пак, остава ни радостта, че все още ги има, и то - толкова близо до местата, където живеем.








понеделник, 15 април 2013 г.

Пролетен Гъбинг в Пловдивско

Малко по малко, започвам да разбирам хората, които са луди по морелите. Понятието морели включва смръчкули, верпи, хелвели и други подобни странни аскомицети, които се появяват първи напролет. Смръчкулите предшестват "народните" гъби, които всички берем - челадинки, майски гъби, печурки и т.н. Тази година за първи път, "морел манията" наистина ме разтресе. И причината за това е, че в рамките на 48 часа, намерих три вида смръчкули - Morchella elata, Morchella esculenta и Morchella semilibera.
Първа ми се показа елата-та и то на 20 м. от вкъщи в София - под една оцеляла строителния бум топола.
На следващия ден, вече в Пловдив, отново под хибридна топола намерих десетки екземпляри от ето тази гъба от род Helvella, може би Helvella spadicea.

Това беше само за загрявка. Най-накрая дойде дългоочакваната неделя и с чичо Любо обиколихме кориите около река Марица. Интересните видове започнаха да се показват, за радост почти всички - ядливи. Първо намерихме Agrocybe aegrita (Тополова пъчнушка), върху гниещи тополови пънове.
След това, настъпи часът на виолетките - ливадни и горски.
След много ходене, намерихме и това, за което бяхме дошли - Morchella esculenta!
...и първите две челадинки за годината.
Имах късмета да открия и находище на Morchella semilibera (Хибридна смръчкула). Тази гъба расте изключително под елша, но човек трябва да има зорко око, за да я види.


 Ето в какви хабитати ловувахме:

А това ни е урожаят:

А ето и списък с видовете за деня - 14.04.2013 г. - област Пловдив, област Чирпан:
Agorcybe aegrita
Lepista personata
Lepista nuda
Morchella esculenta
Morchella semilibera
Helvella sp.
Marasmius oreades
Coprinus comatus
Entoloma clypeatum
Bovista sp.
Polyporus arcularius

Смръчкуло-манията продъжава с пълна сила, така че до нови срещи!





четвъртък, 4 април 2013 г.

Сезонът на Кериното ухо и Копривата

Уикендът на 23-24.03.2013 г. прекарахме на гости във Видин и естествено не пропуснах възможността да обходя околните местности - къде за гъби, къде за коприва. Първо,тъст ми ме заведе в една полу-изгоряла салкъмова горичка, която ни се отблагодари с около половин килограм Керино ухо (Sarcoscypha coccinea), най-голямото количество от тази гъба, което някога сме намирали.




След това, обходихме една речна долинка, която бях набелязал в Гуглето и която се оказа царството на копривата. Полъхът на пролетта вече се усещаше тук, нацъфтяли кукуряци, иглики...


Намерихме и Кладница (Pleorotus ostreatus), само че...от миналата година.


Въпреки ранния сезон и този път горите на Видин ни се отблагодариха с богата реколта.

А когато се прибрах в София, реших да импровизирам и да сготвя нещо в стил - бяло-зелено-червено ( в случая ориз-коприва-керино ухо).
Получи се много вкусна манджичка. Керино ухо ям за пръв път и вкусът му малко наподобява на охлюви, но е приятен. Трудно се чисти от полепналата шума и не си променя цвета при готвене. За копривата няма какво да говоря: голям фен съм и, пролетно време я похапвам с удоволствие - къде саморъчно брана, къде купена от някоя баба.
В заключение, днес (б.р. 04.04.2013 г.) навестих едни смръчкулови места близо до София. Гъби още няма, а така ми се искаше поне една верпичка да намеря. Гледам с надежда към предстоящите гастроли през този и следващия месец - Дивотино, Пловдив, Видин, Осогово. Дано най-сетне да успея да се похваля и  със смръчкули в блога. На всички гъбари - успех в предстоящия пролетен ловен сезон!