Датата е 20 октомври и отново сме във Видин. Предходната седмицата изглеждаше благодатна за гъбите: докъм вторник-сряда се изляха обилни дъждове, а след това изгря слънце. Нямаше слани, а температурите през деня достигаха до над 20 градуса. Именно затова, се надявах този път да намерим повечко кладница, а защо не и някоя и друга манатарка. И така, в неделя сутринта, бяхме напълно оборудвани и на терен.
Първо намерихме от тази отровна гъба, набедена за двойник на пачия крак - Omphalotus olearius (Горчива миризливка). Ако трябва все пак да бъде "двойник" на нещо, по-логично е да е двойник на кладницата, защото и двете гъби растат керемидообразно върху мъртва дървесина и имат подобна форма.
Не след дълго се появиха и първите красиви сърнели.
Обилната влага и добрите условия за развитие, бяха позволили на сърнелите в тази гора да достигнат внушителни размери и плътност.
Много скоро разбрахме, че изобилието откъм сърнела е голямо и бързо ще запълним съдовете.
За разнообразие, намерихме и едно-две гнезда с кладница (Pleorotus ostreatus).
След като напълнихме наличния амбалаж с гъби, доволни, се отправихме обратно към колата.
Проверихме и находище с кладница от миналата година, но за наша изненада то вече беше посетено от колега - гъбар.
Наоколо намерихме много припънки, които първоначално не можах да идентифицирам до вид. Досега бях брал припънки от вида Armillaria mellea, които имат характерен белег - наличието на пръстен. Тези бяха много прилични на mellea, но вместо пръстен, младите плодни тела имаха нишки между шапката и пънчето, подобно на cortinarius-ите.
След като се поразрових, и след консултации с приятели-гъбари, се оказа, че това е Armillaria
gallica - също ядлив вид. Може би догодина ще посетя отново това находище и ще събера за пръв път от този вид гъби. Засега обаче, при изобилието от добре-познати гъби като сърнела и кладница, припънките нямат шанс да се класират за моята кошница или кофа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар