Първа Среща с Чагата

Гъбата чага (Inonotus obliquus) е един от най-загадъчните дървесни видове у нас. Може би заради това, че е малко позната в нашата страна, може би заради сибирския си имидж и легендите за чудодейния "чага цай", който някои азиатски народи пият заедно с мляко от як. Всъщност, това е една много достъпна гъба, която расте изключително върху брези (birch) във високите части на нашите планини. Тя се различава от повечето дървесни гъби с това, че е твърда, почти колкото дървото-приемник, върху което паразитира. Черната буца, която търсим върху ствола на брезата и наричаме "чага" е многогодишен нарастък, който всъщност представлява струпване на мицел, а не плодно тяло на вида Inonotus obliquus. Макар и черна на цвят, във външния и вид има и нещо привлекателно - напуканата черна повърхност напомня на трюфелите, които са също толкова загадъчни, но много по-ценени гъби.

Чагата е традиционно използвана в медицината на Русия и в по-ново време и се приписват най-разнообразни лечебни свойства. Научни изледвания на екстракт от Inonotus obliquus са провеждани от 60-те години на 20 век насам - във Финландия, Русия, Япония и Китай -  и те до голяма степен са потвърдили терапевтичните и свойства. Веществата, отговорни за лечебните свойства на чагата са бетулинът и бета-D-глюканите (вид полизахариди), които подсилват имунната система и стимулират борбата с раковите клетки. (http://en.wikipedia.org/wiki/Inonotus_obliquus) Но тук няма да навлизаме в детайли относно химичния състав на чагата. В интернет има твърде много достъпни ресурси и всеки, който пожелае може да научи в подробности за нея.

И така, след един неуспешен опит да открия чага реших да се обърна към Владимир Въжаров - опитен познавач на дървесните гъби и автор на книгата Лечебните Гъби в България, През неделния следобед на 24 февруари, белязан от масови протести в цялата страна, Владо и половинката му Анна ме взеха с колата си и се отправихме към Витоша. Горите, в които ме заведе Владо бяха с преобладаващо брезов състав. Не след дълго открихме и първата чага - голяма буца, около 30 см. в диаметър. Зарадвах се, че най-накрая виждам и аз тази гъба и побързах да я щракна.

За разлика от повечето гъби, които събираме, използвайки нож, ножица или просто ръцете си, за да "наберем" чага са ни нужни чук и секач. 

След като гъбата беше отделена от дървото и надлежно прибрана в раницата, двамата с Владо продължихме през гората и видяхме още няколко екземпляра високо по стъблата.

Имаше обаче и няколко чаги на съвсем достъпни места, които оставихме, където си бяха. 

Все пак Владо се изкуши и "набра" още една - пак по гореописания метод.

Ето така изглежда мястото, от което е избита гъбата.

Владимир Въжаров е истински запален на тема дървесни гъби  и изучава различните методи за използването им от години насам.  Книгата му Лечебните Гъби в България ще ви разкрие една малко позната страна на гъбите - техните лечебни и профилактични свойства. През този   неделен следобед на Витоша, Владо ми показа още две растящи на бреза гъби, които е включил в книгата си. Всъщност, това са именно двете гъби, намерени в ледения човек Йоци - праисторическата мумия, открита в Алпите през 1991 г. 

Първата от тях е Piptoporus betulinus (Брезова пореста гъба).

            

Другата е Fomes Fomentarius (Праханова гъба), която, освен за огниво, се използва и с лечебни цели.

Това е пререз на Праханова гъба. 

Моята мисия за този ден обаче беше да открия и събера чага и тя завърши с успех. Или не съвсем? Защото се оказа, че да набереш чага е по-лесната част от упражнението, докато тя стане на чай, на водка, или на тинктура. В моят случай, подготовката на чай от чага ми отне около седмица. Първо, оставих буцата за няколко дни на балкона да се отвърне от леда и влагата. След това със секача я начупих на парчета, пригодни за сушене. Най-вътрешната ронлива част се отстранява и се изхвърля. Късовете чага изсуших на температура 40 градуса във фурна за около 7-8 часа.

След това, дойде най-трудоемката част - рендосването. За да се получи прах от чага, годен за приготвянето на чай, може да използвате различни методи - аз използвах най-обикновено кухненско ренде. Добре е обаче рендето да е по-едро, защото иначе при запарката ще остава утайка. 

Рендосва се кафявата част на гъбата - твърдата като камък черна обвивка се изхвърля. Чаят от чага е ароматен, но силен. Трябва да се внимава с дозировката - не повече от половин чаена лъжичка прах за 300 мл. вода. Вкусът е приятен, малко като на черен чай, но с леко стипчив вкус. По желанание може да се подслади с мед или захар.

Така приключи моята първа среща с чагата - с чаша ароматен чай и хартиен плик със сушени късове, които чакат да бъдат рендосани.