Гъбарите: И Във Видинско Има Гъби

Районът на Видин по принцип е по-подходящ за почитателите на риболова, отколкото на гъбарството, но когато човек има желание, дори и там може да отиде на излет. Най-близкият Балкан отстои на около 40-45 км от града - в района на вр. Връшка Чука и с. Киреево. Пътят дотам е доста, но си струва всяка капка бензин. След като подминете връх Връшка Чука и с.Киреево, започва един балкан, едни джендеми, каквито съм виждал на малко места в България. Човешката намеса е сведена до минимум - от една страна заради масовото обезлюдяване на този край, от друга, защото е граничен район. Една доскоро забранена и затворена за посетители територия. Село Раковица е разположено в полите на приказно красив Балкан. Това е полу-планинско, полу-полско селце, където местните хора развиват и земеделие, и животновъдство.

Именно Раковишкия Балкан избрахме с тъст ми за нашата неделна разходка за гъби. Времето ни беше ограничено, но достатъчно, за да установим, че тези гори са разнообразни, девствени и пълни с всякакви видове гъби. Това е планината Бабин Нос, с едноименния връх, която чертае границата между България и Сърбия. Препоръчвам тези места на всеки гъбар, турист и любител на дивата природа.

Но ако сте във Видин и искате да отидете за гъби не е нужно да ходите чак до Връшка Чука. В тази част от дунавската хълмиста равнина има много гори, в които също не липсват гъби за ядене. На много от тези места има сечища, където растат дървесните гъби кладници. Интересни церови и смесени гори има около селата Войница, Бойница, Ракитница, Косово, Синаговци и др. По тези места съм намирал гъби от рода на манатарките, рейши, сърнели и др. Ще продължавам да изучавам тези гори с интерес и занапред.

В равнинните дъбови гори кладниците растат без да питат.

Връх Връшка Чука - самотната чука всред нивите по нищо не подсказва, че скоро пейзажът ще стане изцяло планински. От тук, казват, започвала Стара Планина.