Гъбобер по Време на Земетресение

Вторник. 03:00 часа. София. Събуждаме се с жена ми от нещо разтърсващо. След 10 сек. вече сме под касата на вратата. Земетресение! Труса отмина и първото, което правя е да вляза във Фейсбук. Всички са онлайн. Скоро някой поства данни за труса: епицентърът е на 8 км. север-северозапад от Перник. Упс, това май е съсем близо до...нашата къщичка на Дивотино.
Остатъка от нощта е безсънна, поради двата последващи труса - в 4:30 и 5:15 ч. На сутринта телефона ми започва да звъни. В 6:20 звъни братовчед ми от Дивотино - има щети! Слава богу - няма жертви. В 11:00 ч. вече съм свършил най-неотложните неща и отпътувам в посока Перник. Още на Драгичево започвам да виждам опустошението: много къщи са с паднали комини, напукани стени. Един от комините на ТЕЦ Перник го няма!
Навлизам в Дивотино. Селото е притихнало като никога.
24 май. На тази дата се провежда събора на село Дивотино. В читалището "Чичо Стоян" и училището "Св. св. Кирил и Методий" се провежда фолклорен фестивал, на  площада се вият хора, а по дворовете се събират цели фамилии и се носи мирис на агнешко.
Е, тази година събор няма да има. В 11:30 часа се чува само зловещ кучешки вой и тук-там се показва по някой човек. След като съм приключил с противоземетръсните мерки се отправям към "Вечните челадинкови полета" . Връщам се в 14:00 часа и селото се е преобразило. Да, няма песни, танци и музика, но хората са тук. Дворовете са отново пълни с народ: деца, внуци, кумове, роднини, просто приятели. В Дивотино е традиция на този ден да се канят гости.
Животът продължава да тече...

Покривът на старата ни къща е сериозно повреден от падането на яката на комина.

Гъбобер по време на земетресение. Челадинките растат като пощурели.

Земетресението в Перник ни напомни, че природата освен да дава, може и да взима. На 24 май въпреки изпитанията посрещаме с гордост Празника на Славянската Писменост.