Разходка Около Дивотино

Племенницата ми Мелани е на 12 години, но познава пътеките около село Дивотино дори по-добре и от мен. Разходките с нея са приятни, защото не се оплаква, не мрънка, и е готова да се завира и по най-безпътните дерета и дъбрави. Друг е въпросът, че за да намери човек гъби тази есен, трябва наистина да се спусне по усойните места, покрай деретата, както и да гледа внимателно по дънерите на дърветата. Целта на разходката ни беше именно такава - да   преслушаме находището с припънки, от което си бера гъби за ядене всяка година. Резултатът - нулев, просто гъбите така и не са поникнали, въпреки изобилието от пънове наоколо. В т.нар. "Тополово Дере" обаче намерихме едни огромни Контроверсуси (Lactarius controversus), които освен за фотосесия, за друго не стават. Имаше и няколко Тополовки (Tricholoma populinum). Обещал съм си някой път да ги пробвам как са на вкус. Иначе миризмата им е като на любимата ми Майска Гъба (Tricholoma gambosum). В едно затънтено дере открихме и тези кладнишаци (Pleorotus ostreatus) - на количество само колкото да раздразнят човека. Огледах хубаво района наоколо, но нямаше други. И така, въпреки намусеното и ветровито време направихме познавателна разходка и открихме три интересни вида гъби, които досега не бях срещал в този район. Надеждите за повече слука остават за следващия уикенд, когато се отправяме към горите на Видинска околия - днес там са паднали 20 л./кв.м. дъжд по данни на НИМХ. А, ето и малко снимки от деня:

 Добре дошли в царството на Lactarius Controversus.

 Тополовки (Tricholoma populinum)

 От този пън предни години сме брали торби с припънки.

 Дивотински "кладнишаци"... но не от фермата на Жоро Георгиев :)

Звукове и гледки от село Дивотино. Пасторалният пейзаж напомня  на Родопите и ни кара да забравим, че всъщност се намираме на пет километра от Перник.

А ето и схема на маршрута, който е приятен и за разходка около селото.

Първа Гъбарска Сбирка в "Косовските Къщи"

Село Косово в Западните Родопи е едно от онези места, за които човек си казва след като ги посети "Е тук задължително ще дойда пак!" Това направих и аз, когато през септември 2009 г. за първи път дойдох тук като млад младоженец. Е, сега поводът пак беше хубав, но компанията - доста по-голяма. На 12-14 октомври 2012 г. тук се проведе първият организиран семинар на любителите-гъбари от групата "Гъбите и Гъбарите" във Фейсбук, към която и аз имам късмета да принадлежа. Пристигнаха от град и от село, от близко и от далеч, с ракия и с вино. Още в петък вечерта механата на комплекс "Косовски Къщи" се напълни с любознателни гъбари - на възраст от една до седемдесет и една години. Докато някои носеха по нещо за пийване или хапване, някои пристигнаха с пълен багажник прясно-събрани експонати. Тук е мястото да кажем, че целта на сбирката не беше (само) да напълним кошниците с гъби, а да направим гъбена експозиция с познавателна цел. Е, получи се: още в петък вечерта Димитър Велин и Росен Алексов пристигнаха с поне двайсет различни вида гъби в багажника, а на другия ден всички заедно събрахме поне още толкова от горите около село Косово. Въпреки зверската, невиждана и нечувана суша, се получи информативен и познавателен семинар, от който всеки успя да научи по нещо ново за гъбите.

Освен, че грижливо надписа всички експонати, Павел Неделев изнесе страхотна презентация на тема род Мухоморки (Amanita)

Всеки експонат получи по две имена - латинско и българско.

Въпреки сушавото време успяхме да отрупаме масата с гъби - макар и не за ядене!

Росен Алексов и Сашо Грозданов са в стихията си.

"Дъждомерът" на бай Христо Ралев.

Хаджийската Къща. И трите "Косовски Къщи" са изпълнени в традиционен родопски стил - с покриви от тикли, впечатляващи каменни дувари и дървени тавани. 

Зевзек номер едно - Димитър Велин. Не можеш да го надприказваш. Хит номер едно на събирането - ракията с манатарки! 

Групова снимка на участниците. Е, някои липсват. (все някой трябваше да снима). 

Освен за гъбобер, село Косово е подходящо за романтични семейни разходки в спокойна атмосфера сред природата. Любезните домакини, Светлана и Христо, ни нагостиха с традиционна родопска кухня - пататаник, родопска баница "Клин", катми. Няма нужда да казвам, че всичко е много вкусно. Благодарим за хубавото изкарване и се заканваме, че ще дойдем пак!

Гъбен Ден в Дрен

Благодарение на братовчедите ми, Иво и Румен, тази неделя успяхме да пообиколим един непознат нам район - землището на село Дрен. Обиколката я направихме по черни пътища из Верила - с автомобил. Знаех че на Дрен миналата седмица е имало много сърнела, но паради засушаването и високите температури не бях сигурен дали е останало нещо годно за бране. Естествено, първата работа ни беше да минем през местната кръчма и да се информираме. Вещи гъбари от селото ни подсказаха, че гъбите вече са само на високото и по усойните места, по северните склонове. И така, окрилени от надежда, че има останали сърнели, потеглихме. Още в първата букова горичка, която проверихме, попаднахме на находище на сърнели (Macrolepiota Procera). Уви, всичките до една изсъхнали на корен.

Малко по-нагоре по пътя чухме да пърпори мотор. Поздравихме моториста, който се оказа ловджия от местната дружинка . През рамо беше преметнал пушката, а на волана, от двете страни, превозваше две пликчета пълни с пресни сърнели.

Човекът беше любезен - обясни ни къде и по кой път да завием, за да стигнем до заветния северен склон. Междувременно забелязахме, че в борчетата покрай пътя са поникнали доста масловки, много от тях пресни. Имаше и от двата вида: без пръстенче - Suillus Granulatus, и с пръстенче - Suillus Luteus. Друго интересно беше наличието на множество чешми по пътя - поне седем-осем. Ето една от тях:

Очевидно ловната дружинка от селото е доста активна, а както се оказа участва и в брането на гъби.

За съжаление, след много лутане, така и не намерихме заветния северен склон, осеян със сърнели. Затова пък, в едно влажно дере открихме няколко интересни гъби, сред които Hypholoma Fasciculare (Отровна пънчушка), Paxilllus Involutus (Киселка) и Lactarius Controversus.

В крайна сметка следобеда прекарахме в почистване и ядене на набраните гъби, а имаше и време да се полюбуваме на кратуните в двора на братовчедите.

Тук е момента да обърнем внимание, че масловката всъщност е доста капризна гъба. Консумират се само младите екземпляри и то след обелване на кожицата на шапката. По-старите плодни тела, макар и вече набрани, трябва да се изхвърлят. В противен случай може да предизвикат стомашно разстройство.