Долни Пасарел, и Лозенската планина, са едни от онези места, за които казвам, че са "Много гъбар - малко гъба", по подобие на онзи лаф за "Много вожд - малко индианец". Затова, когато в петък Илия предложи да отидем там бях доста резервиран.
Както и да е, в събота сутрин - пет човека в джипката и смело напред.
Шофьор беше Сашо.
Около 9:30 вече бяхме в селото и се мушнахме в ето тази дъбова гора.
Гъби в нея нямаше.
На първата голяма поляна обаче ми се усмихна късметът с едно "връткало" челадинки.
За мен това е една от най-хубавите гъби. Най-големите от тези бяха с диаметър 5,5 см.
Тъй като Илия и Владо бяха тръгнали специално за манатарки, а такива отсъстваха, решихме да обиколим горите и от другата страна на селото. Започна едно ходене: вървиш, вървиш из гората като гламав, а гъби няма ли няма. Докато не се появи ето тази красавица.
Определихме я като Suillus Granulatus - Зърнеста масловка. Зарадвах й се понеже беше първата ядлива гъба за деня, различна от челадинките. Малко след това, в покрайнините на една поляна, шапки показаха ето тези гъбоци.
Четири на брой манатарчици - първо качество :))
Ударът на деня обаче направи Илия.
Появи се на "сборния пункт" с ето тези ливадни печурки.
Голямата я измерихме 400г. и 30 см. в диаметър.
Събрахме се на сборния пункт и направихме "ревизия".
Не е лошо като за средата на май! По поляните никнат челадинки и печурки. Все още има и майска гъба. В горите вече има масловка и бисерна гъба. А дъбовата манатарка постепенно започва да надига глава.
Мога само да благодаря на компанията за веселото изкарване: Сашо, Пройно, Илия и Владо. Излета завърши по подобаващ начин в любимата ни кръчма в центъра на селото.
Но да приключа с извинение към Пасарел - да, гъбари има, но има и гъби.
Няма коментари:
Публикуване на коментар