Лятото на Гъбите 2013

Има периоди, когато нямам време да публикувам. Просто съм твърде зает да обикалям горите и да събирам и снимам гъби. Говоря за свободното си време, разбира се. В останалото време има нещо, което се казва работа и което не може да се пренебрегне. Дори и когато има много гъби. Ето как се разви последният месец, откъм гъбени подвизи:

1) 29.06. 2013 - В ниските части пачият крак вече излиза хубаво. Има и мрежеста манатарка (Boletus reticulatus).

Благодарение на "улова", успявам да посрещна скъпи гости с агнешко на фурна с гъби "Пачи Крак".

2) 02.07.2013 - Лютивата млечница е узурпирала широколистния пояс. Намират се добри количества пачи крак, манатарка, както и отделни екземпляри жълта сърненка и рижика.

3) 6-7.7.2013 - Посещаваме едно от любимите ни места за почивка и гъби - "Косовските къщи" в село Косово над Наречен. 

Домакинът, бай Христо Ралев, опитен гъбар, е сред хората, с които най-много обичам да ходя за гъби. Местоположението на селото е идеално за събиране на най-различни видове диворастящи гъби. По склоновете около селото има гори от бук, дъб, габър, трепетлика и бял бор. През съботния ден, докато децата играят в двора на Хаджийската къща, с Христо взимаме кошниците и поемаме към близкия баир.

Не след дълго, намирам и първото снопче манатарки за деня.

Христо не остава по-назад и скоро намира втора троица Boletus reticulatus.

Изобилният гъбобер в дъбовата гора бива прекъснат от внезапна буря, която прекарваме под един Келяв габър.

След около час под дъжда, порядъчно мокри, въпреки дъждобраните, решаваме да се приберем в Хаджийската къща. Слизаме към изкъпаното село Косово. С това приключва гъбоберът за деня.

Масата на верандата на Хаджийската къща, както обикновено, служи за изложба на урожая.

След малко, изложбената маса бързо се трансоформира в работна маса, на която гъбите най-старателно се почистват. Отсраняват се всички боклуци, червейчета, "тунелчета", така че гъбите да останат "само от екстра качество нагоре." Христо Ралев има специално ножче с четка, с което преследва червеите до унищожение. В раницата си носи навлажнено парцалче за забърсване на гъбите, а на по-старите манатарки и трепетликовки дунапренът се отсранява.

На следващия ден, около обяд, с Христо отново поемаме към гората. Намираме доста зелена гълъбка (Russula virescens), а в дъбака - Булка (Amanita cesarea) и Мрежеста манатарка (Boletus reticulatus). Тук-таме се намира и Пачи крак (Cantharellus cibarius).

Този път се прибираме навреме от разходката, точно преди ежедневната порция обилен дъжд. За повече няма време и гъбите поемат към София в багажника на колата ми, сортирани в две кашончета.

4) 11.07.2013 - В ниските части на планините пачият крак е в своя апогей. Гъбите излизат в големи количества по каменистия слог, около реката.

В ниските части има много трепетлики (Populus tremula).

Под тях се намират и от двата вида брезовки, които образуват микориза с трепетлика, а именно - Leccinim aurantiacum и Leccinum duriusculum. След дъждовете, тръгва и нова реколта манатарки (Boletus reticulatus).

5) 16.07.2013 - По северните склонове на планините около София, пачият крак е поникнал масово. Намират се и млади мрежести манатарки. След целодневно ходене, с братовчед ми успяваме да съберем над 15 кг.

Пачият крак се пържи с яйца, останалият се бурканизира, а манатарката се припича на шезлонг.

В насажденията от бял бор над с. Дивотино е пълно със Зърнеста масловка (Suillus granulatus), която след 2-3 дни пек, вече не става за бране.

6) 22.07.2013 - В ниските части гъбите са в своя апогей. Пачият крак вече е преминал, но са се появили сърнели (Macrolepiota procera).

Трепетликовките продължават да излизат, а манатарката се крие в габъра.

Лютиците вече са достигнали огромни размери и най-накрая започват да си отиват. На тяхно място, в необираеми количества, е излязла Габъровата гъба (Leccinum pseudoscabrum).

От ядливите гъби има още Жълта сърненка и Зърнеста масловка.

На следващия ден съм в района на Драгалевци. Ужилва ме пчела, но това не ме спира по пътя към манатарките, които отново са под габър.

7) 20.07.2013 г. -  С майка ми атакуваме горите на Люлин планина. След скучна разходка в букова гора, се прехвърляме в топла дъбова гора, където откривам булки (Amanita cesarea).

Има доста Бронзова манатарка (Boletus aereus), Зелена гълъбка (Russula virescens), както и Boletus pseudoregius, която не берем. Прибираме се в Дивотино и по косовски тертип излагаме "експонатите" на масата.

По-късно, за радост на домашната компания, булките и гълъбките се прехвърлят на барбекюто.

8) 24.07.2013 - В ниския пояс, гъбите вече са на изчерпване. Има много застаряващи манатарки от вида Boletus reticulatus, които заради жегите са вече с напукани шапки. 

Този тип гъби, след щателно почистване от червеите и отстраняване на ламелите, са подходящи за сушене.

9) 26.07.2013 - В ниските части на планините, гъбоберът е на приключване. Във високите части, обаче, сезонът сега започва. Затова, с Павел Неделев в седем сутринта се отправяме към смърчовия пояс. Не след дълго откриваме няколко тлъсти манатарки от вида Boletus edulis.

След това навлизаме в смърчова гора, в която е царството на Канеленокафявата манатарка (Boletus badius). 

С Павел продължаваме през гората. В окрайнините на една полянка се натъкваме на няколко тлъсти манатарки.

Намираме, както по-стари, така и съвсем млади манатарки. След случайна среща с билкар, решавам да си набера и малко Жълт кантарион (Hypericum perforatum).

Междувременно, срещаме и други хора в гората. За щастие, в този ден, гъбите са повече от гъбарите. Когато кошниците ни вече понатежават, решаваме да поемем обратно. И така, ето уловът за деня, изложен върху предния капак на автомобила на Павката.

След този изпълнен с гъби месец, заслужено излизаме в почивка - и ние, пък и гъбите. При настоящите температури от над 30 градуса и липса на валежи, засушаването е неизбежно, а заедно с него - и безгъбието. Така че, очертава се заслужена августовска отпуска за гъби и гъбари.