Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















вторник, 22 октомври 2013 г.

Есенен Урожай на Сърнелата

Датата е 20 октомври и отново сме във Видин. Предходната седмицата изглеждаше благодатна за гъбите: докъм вторник-сряда се изляха обилни дъждове, а след това изгря слънце. Нямаше слани, а температурите през деня достигаха до над 20 градуса. Именно затова, се надявах този път да намерим повечко кладница, а защо не и някоя и друга манатарка. И така, в неделя сутринта, бяхме напълно оборудвани и на терен.
Първо намерихме от тази отровна гъба, набедена за двойник на пачия крак - Omphalotus olearius (Горчива миризливка). Ако трябва все пак да бъде "двойник" на нещо, по-логично е да е двойник на кладницата, защото и двете гъби растат керемидообразно върху мъртва дървесина и имат подобна форма.
Не след дълго се появиха и първите красиви сърнели.
Обилната влага и добрите условия за развитие, бяха позволили на сърнелите в тази гора да достигнат внушителни размери и плътност. 
Много скоро разбрахме, че изобилието откъм сърнела е голямо и бързо ще запълним съдовете.
За разнообразие, намерихме и едно-две гнезда с кладница (Pleorotus ostreatus).
След като напълнихме наличния амбалаж с гъби, доволни, се отправихме обратно към колата.

Проверихме и находище с кладница от миналата година, но за наша изненада то вече беше посетено от колега - гъбар.
Наоколо намерихме много припънки, които първоначално не можах да идентифицирам до вид. Досега бях брал припънки от вида Armillaria mellea, които имат характерен белег - наличието на пръстен. Тези бяха много прилични на mellea, но вместо пръстен, младите плодни тела имаха нишки между шапката и пънчето, подобно на cortinarius-ите.
След като се поразрових, и след консултации с приятели-гъбари, се оказа, че това е Armillaria 
gallica - също ядлив вид. Може би догодина ще посетя отново това находище и ще събера за пръв път от този вид гъби. Засега обаче, при изобилието от добре-познати гъби като сърнела и кладница, припънките нямат шанс да се класират за моята кошница или кофа.

вторник, 15 октомври 2013 г.

Сезонът на Рижиката


Датата е 08 октомври. С чичо ми успяваме да си откраднем един час привечер, за да проверим едно от близките до София находища на рижиката (Lactarius deliciosus). Още от самото начало е видно - гъбите са тръгнали. Повечето рижики са още на ниво "бебета." Заричам се да посетя същото находище след 3-4 дни.
















Датата е 12 октомври - събота. Посещавам същото място, този път със семейството. Резултатът е впечатляващ - "бебетата" са пораснали, а на тяхно място излизат още "бебета". Прогнозата ми се оказва вярна - уцелили сме пика на рижиката на това място.




След бързия съботен урожай, идва време за нещо по-сериозно, а именно - семеен гъбен излет над с. Дивотино. Природата отново е щедра - намираме около десетина сърнелки (Macrolepiota procera) и още толкова Полски печурки (Agaricus campestris). Всички гъби набирам от същите места, където съм ги намирал и миналата година. Просто си проверявам находищата. Уикендът завършва с кулинарни вълшебства - прясно набрани и панирани печурки и сърнели. И така - до следващия уикенд!


















неделя, 6 октомври 2013 г.

Първи Есенен Излет

След дълги два безгъбни месеца - август и септември - тази събота открихме есенния сезон за гъбобер. Предисторията  е следната: от понеделник до сряда в района на София имаше валежи и очаквахме първите есенни гъби да се покажат още този уикенд. Дървесните гъби бяха започнали да се появявават на различни места още от преди десетина дни. В петък, прибирайки се от работа, видях ето това пиле (Laetiporus sulphureus), върху същия пън в Дианабад, където беше плододавало и през пролетта. Добър знак - казах си.
Организацията за събота беше ясна - още в 8 ч. с майка ми напускаме града в посока Перник с една-едничка цел - да се върнем с торба рижики. Съботната утрин на 05 октомври обаче ни изненада с тежка слана и минусови температури. По прозорците имаше плътен слой лед, а на паркинга стъргалките заиграха по прозорците на колите за пръв път тази година.
И така, около 9 ч. вече бяхме "на обекта". Откъснахме първите сърнели, напълно замръзнали, както и масловки от двата вида - Suillus luteus и Suillus granulatus. Разбира се, намерихме и първите рижики, които бяха още съвсем малки - от 2 до 4 см. в диаметър. Всички гъби бяха напълно замръзнали, все едно че току-що са били извадени от фризер. Масово бяха излязли есенните миризливки (Clitocybe nebularis), както и тези бели гъби от род Lyophyllum:
Имаше и представители на род Cortinarius, както и на род Xerocomus - също замръзнали.
Нямаше как да пропуснем и другите есенни благини на природата. Напълнихме торбичка от любимите ми трънки и набрахме малко диви дюли.
Около 11 ч. вече бяхме на второто находище за деня. То представлява голям масив от млади борчета, под които растат няколко вида вкусни ядливи гъби.
Под тези борчета по това време излиза Обикновената масловка (Suillus luteus). Имаше я и тази година.
За съжаление, много от гъбите бяха или престарели, или червиви, или нападнати от бяла гъба - паразит. А от масловките берем само най-младите, напълно запазени и твърди гъби. Няма да е преувеличено, ако кажа, че в този ден, на десет гъби се падаше само по една, годна за събиране. 
Същия ден се откриваше и ловният сезон за диво прасе. В района, където берем гъби, имаше много следи, както от джиповете на ловците, така и от тяхната плячка.
Около 13 ч. времето се затопли, пекна едно слънце и гъбите вече бяха напълно размразени, все едно, че не е имало сковаващ сутрешен студ.
Потеглихме към района на с.Мърчаево, с идеята да влезем по-дълбоко в гората и да открием така лелеяните виолетки (Lepista nuda). За съжаление, в широколистната гора гъби почти нямаше, като се изключат няколко дървесни като Tremella mesenterica.
Имаше следи от усилена сеч в района. Върху един дъбов пън, намерихме и първата кладница за сезона - за съжаление една-единствена.
Въпреки че не намерихме виолетки, останахме доволни от излета. Уловът не беше малък, но ни остави достатъчно гладни за още гъби. Да се надяваме, че предстощото затопляне ще се отрази позитивно на есенната реколта от гъби, както в софийско, така и в цялата страна.