При третото ми ходене по границата, сякаш всичко вървеше наопаки. Тръгнах с болки в гърлото и на третия ден трябваше да се евакуирам, защото вирусът ме покоси. При Светльо: телефонът му се развали, Видеков - падна в шахта, докато снимаше селския автобус. Само Чавдар - да е жив и здрав - премина без премеждия.
Планът ни беше да преминем около 84 км. по граничната бразда от с. Нова Ловча до Чавдарската застава и да слезем през Доспат. Тръгнахме на 27-и април (събота) от София и около 18 ч. бяхме на гоцеделчeвската автогара.
Настанихме се в местната туристическа спалня и след това посетихме празненствата по случай Лазаровден на площада.
Гоце Делчев е много приятно градче, сгушено в полите на Южен Пирин и вр. Ореляк. Хапнахме и пийнахме в местното заведение "Фламинго" - приятна атмосфера, доспатски пържени картофи и ракийка на много прилични цени. В туристическата спалня обаче всичко мирише на застоял тютюн.
И така, на следващата сутрин - ставаме в 5:30 и чакаме маршрутката за с. Нова Ловча. Стана вече 6:10, а маршрутката не идва. Накрая, появи се шофьор с посока Лъки, който ни обясни, че маршрутката днес е трябвало спешно да замине за София и се съгласи да ни остави на разклона за Нова Ловча. Последва пътуване в може би най-претъпканото превозно средство, което някога съм виждал. Значителен принос за това имаха и четирите ни огромни раници. Даже и за дядо поп едвам успяхме да намерим място, но така или иначе, всички пътници бяха извозени.
Около 8:00 ч. вече бяхме на разклона, който отстои на около 5 км. от селото. Преминахме покрай екоселищата "Белите скали" и "Омая", а силуетът на Славянка доминираше пейзажа.
След това преминахме покрай цигански катун, влязохме в Нова
Ловча, и след още 20 мин. вече бяхме на граничната бразда. В този момент
чухме вик "Не мърдай!" и застинахме на място. Граничарят се хвана за
пистолета и ни покани да напуснем пътеката. След малко от храстите изскочи и
вторият стражар. Оказа се, че въпреки обажданията и специалните
разрешителни, които си бяхме извадили, никой не беше предупредил
патрулите за присъствието ни. Когато видяха документите, граничарите
се поуспокоиха и дори се съгласиха да ни направят обща снимка. (но не mugshot :)
След срещата с патрула, продължихме по единствения равен участък от маршрута, между Али Ботуш и безименната планинка, която щяхме да катерим. Направи ни впечатление, че съседските фермери бяха оползотворили и последната педя гръцка земя, досами граничната бразда. И така - пирамидките постепенно започнаха да се редуват.
Започнахме да се катерим по склона и гледките ставаха все по панорамни.
Взеха да се редуват дъбови гори, полянки осеяни с пролетни цветя, а над главите ни прелетяха два огромни орела. Браздата, в този участък, е толкова обрасла, че започваш да се чудиш кога за последно по нея е минавал човешки крак. Ориентир ни бяха пирамидките, които в този район са доста начесто и разбира се, GPS-координатите, които водачът ни, Вальо Видеков, предварително беше засякъл. Правехме почивки от по 10 минути, а обедната беше 15-минути.
Приятна изненада беше находище с Verpa bohemica, досами пътеката - половината гъби бяха в гръцко, останалите - в българско.
На издадения от мен вопъл на радост Видеков отговори : "Адаш, имаш десет минути." Каквото успях, обрах.
На фона на 30-градусовата жега и 22-километровото трамбоване, другият светъл лъч за деня беше слизането ни до изключително красиво поточе, благодарение на което се освежихме и допълнихме запасите си с вода.
Интересна беше и срещата ни с една сухоземна костенурка, която пресичаше пътя ни.
Желанието ни да направим бивак с хубав огън не се осъществи, тъй като замръкнахме в гора от бял бор, която в жегата пукаше на сухо и леснозапалимо. Затова, опънахме палатка и тента и хапнахме кой - каквото носеше. Пропадна и планът ми да изпека намерените по-рано верпи на шиш.
През целия ден имах проблеми - болки в гърлото, хрема, кашлица, а вечерта качих температура. Предстоеше тежък преход до р. Места, а оттук нататък вече нямаше лесна възможност за евакуация. Разбрах че трябва да взема трудно решение. На сутринта, двамата със Светльо се отправихме към близкото ГКПП "Илинден", а двамата закоравели планинари продължиха по планирания маршрут. След още ден и половина, те са стигнали до моста на р. Места и Чавдар е останал да къмпингува там. Адашът, след като е бил претърсван от митничари и гонен от гръцки овчарски кучета, вечерта на 30-ти април, самичък е достигнал с. Туховища и оттам се е прибрал благополучно в София.
