Уикендът на 23-24.03.2013 г. прекарахме на гости във Видин и естествено не пропуснах възможността да обходя околните местности - къде за гъби, къде за коприва. Първо,тъст ми ме заведе в една полу-изгоряла салкъмова горичка, която ни се отблагодари с около половин килограм Керино ухо (Sarcoscypha coccinea), най-голямото количество от тази гъба, което някога сме намирали.
След това, обходихме една речна долинка, която бях набелязал в Гуглето и която се оказа царството на копривата. Полъхът на пролетта вече се усещаше тук, нацъфтяли кукуряци, иглики...
Намерихме и Кладница (Pleorotus ostreatus), само че...от миналата година.
Въпреки ранния сезон и този път горите на Видин ни се отблагодариха с богата реколта.
А когато се прибрах в София, реших да импровизирам и да сготвя нещо в стил - бяло-зелено-червено ( в случая ориз-коприва-керино ухо).
Получи се много вкусна манджичка. Керино ухо ям за пръв път и вкусът му малко наподобява на охлюви, но е приятен. Трудно се чисти от полепналата шума и не си променя цвета при готвене. За копривата няма какво да говоря: голям фен съм и, пролетно време я похапвам с удоволствие - къде саморъчно брана, къде купена от някоя баба.
В заключение, днес (б.р. 04.04.2013 г.) навестих едни смръчкулови места близо до София. Гъби още няма, а така ми се искаше поне една верпичка да намеря. Гледам с надежда към предстоящите гастроли през този и следващия месец - Дивотино, Пловдив, Видин, Осогово. Дано най-сетне да успея да се похваля и със смръчкули в блога. На всички гъбари - успех в предстоящия пролетен ловен сезон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар