Дъбова манатарка, Букова Манатарка, Сърненка.

Ето ретроспекция от последните излети и резултатите от тях:

1) 15 юни - Видински регион - топли дъбови гори и поляни

С тъст ми успяхме да обиколим няколко топли дъбови гори, в една от които се натъкнахме на находище на Бронзова или Дъбова Манатарка (Boletus aereus).

За съжаление, повечето от гъбите бяха вече твърде стари.

Все пак имаше и младички.

 А тази манатара беше израсла току под един дънер.

 

Освен манатарките, в кошницата за първи път сложих Рейши (Ganoderma lucidum). Намерението ми беше да я изсуша и да я ползвам за лечебна запарка.

 Намерихме и от тази гъба, която в много пътеводители се счита за двойник на Пачия крак - Omphalotus olearius или Горчива миризливка.

 В боровата гора имаше зърнеста масловка - Suillus granulatus.

В края на гората, на една ливада, намерих Карболова печурка - Agaricus xanthodermus. Обърнете внимание на пожълтяването при разрязване основата на пънчето - това е сигурен белег, че не трябва да се бере.

И не на последно място, срещнахме и "Зелената Смърт" - Amanita phalloides - първи екземпляр за сезона.

Лошо впечатление ми направи безогледната сеч в района.

А това е крайният (манатарков) резултат. Този път имаше достатъчно и за тиган, и за сушене.

2) 16 юни - Прохода Петрохан - букови гори

При този излет, който беше и с работна цел, за пръв път брах гъби от джип. Моят приятел-гъбарко Сашо е отработил този метод и от години бере манатарка без да слиза от високопроходимия си Ленд Крузър.

Методът на джип-гъбарството е следният. Трябва да има двама човека в колата. Докато единият шофира, другият оглежда близкия скат. Ако види гъба, изкрещява "Стоп!" Тогава се спира и гъбите се обират.

Макар и на пръв поглед по-мързелив, този метод всъщност е доста уморителен, но в добри дни може да даде феноменални резултати. Сашо го нарича "Метод на Бързия Достъп."

Тази снимка илюстрира разликите между два вида ядливи манатарки. В лявата си ръка държа млад Boletus reticulatus, а в дясната - млад Boletus edulis. Добре се вижда монотонното оцветяване на шапката при reticulatus-а, както и мрежестото му пънче, за разлика от edulis-а. При  Boletus edulis шапката е обикновено по-тъмна в средата и постепенно изсветлява към ръба.

По буките, в големи количества имаше от тази лигава гъба - Oudemansiella mucida, която не берем.

А това е крайният резултат за деня. Не много гъби, но качествени и подплатени с вкусен боб и биричка на Мотел Петрохан.

3) 23 юни - Витоша - отдолу - догоре

През този ден, заедно с Павел Неделев, потвърдихме максимата, че на Витоша растат разнообразни видове гъби, но в малки количества. 

На следващата снимка е първата находка за деня - Павката с една трепетлика (Populus tremula) и две млади трепетликовки (Leccinum aurantiacum).

Както обикновено по тези места, отново имаше Phallus impudicus, по известна сред гъбарите като "Дервишка пишка". На следващата снимка я щракнах във фаза "налазване от мухи". Всъщност, благодарение на насекомите, които са привлечени от миризмата, спорите се разнасят.

Павката намери още куп интересни гъби, които надлежно засне и документира.

В буковия пояс открихме и първите Жълти рогачки (Hydnum repandum) за сезона. Това е вид гъба, който много харесвам, заради плътния вкус и аромат.

Направихме хубав преход, прибирайки се през м. Златни мостове, а пороят не ни подмина и този път. За щастие, когато дъждът се изля, бяхме вече в София, близо до сушината на удобните ни жилища.

Това е ретроспекцията за последните излети - всеки един беше различен от предходния. Видях много различни видове, брах три вида ядливи манатарки и намерих първите жълти рогачки (сърненки) за годината.