Племенницата ми Мелани е на 12 години, но познава пътеките около село Дивотино дори по-добре и от мен. Разходките с нея са приятни, защото не се оплаква, не мрънка, и е готова да се завира и по най-безпътните дерета и дъбрави. Друг е въпросът, че за да намери човек гъби тази есен, трябва наистина да се спусне по усойните места, покрай деретата, както и да гледа внимателно по дънерите на дърветата. Целта на разходката ни беше именно такава - да преслушаме находището с припънки, от което си бера гъби за ядене всяка година. Резултатът - нулев, просто гъбите така и не са поникнали, въпреки изобилието от пънове наоколо. В т.нар. "Тополово Дере" обаче намерихме едни огромни Контроверсуси (Lactarius controversus), които освен за фотосесия, за друго не стават. Имаше и няколко Тополовки (Tricholoma populinum). Обещал съм си някой път да ги пробвам как са на вкус. Иначе миризмата им е като на любимата ми Майска Гъба (Tricholoma gambosum). В едно затънтено дере открихме и тези кладнишаци (Pleorotus ostreatus) - на количество само колкото да раздразнят човека. Огледах хубаво района наоколо, но нямаше други. И така, въпреки намусеното и ветровито време направихме познавателна разходка и открихме три интересни вида гъби, които досега не бях срещал в този район. Надеждите за повече слука остават за следващия уикенд, когато се отправяме към горите на Видинска околия - днес там са паднали 20 л./кв.м. дъжд по данни на НИМХ. А, ето и малко снимки от деня:
Добре дошли в царството на Lactarius Controversus.
А ето и схема на маршрута, който е приятен и за разходка около селото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар