Отново по Марица за Гъби

Дойде пролетта и отново е време за гъби! За втора година подред откриването на гъбения сезон го правим в Пловдивско - в горите по поречието на река Марица. Датата е 13.04.2014 г., часът е 07:30, вали дъжд изведро, но това въобще не ни притеснява, тъй като е време да проверим смръчкуловите находища в района. 

Тази година намираме съвсем различни гъби на местата, където миналата година брахме Хибридни смръчкули. Дървесните гъби са в разцвета си - Пъстърва (Polyporus squamosus), Тополова пънчушка (Agrocybe aegrita) и един непознат вид, може би Polyporus badius. От наземните гъби се срещат Виолетката (Lepista nuda), Обикновената сливовка (Entoloma clypeatum) и вид печурка, може би Agaricus arvensis. Тази година смръчкули почти няма, както и Ливадни виолетки (Lepista personata). Затова пък, най-голям дял в кошницата заема Тополовата пънчушка (Agrocybe aegrita), която сега е в разцвета си. 

Доволни и този път от видяното, си обещаваме да се върнем догодина, за да видим с какво ще ни изненада тогава Майката Природа. Със сигурност ще е пак нещо различно.

Тази пролет условията са много подходящи за гъба Пъстърва (Polyporus squamosus) и производните и Polyporus alveolaris и Polyporus tuberaster.

Зарадвахме се на тази голяма Пъстърва (Ястребка).

Още един Polyporus, който намерихме, може би Polyporus badius.

Находище на Тополова пънчушка (Agrocybe aegrita)

Някои Тополови пънчушки могат да станат доста големи.

Тополовата пънчушка (Agrocybe aegrita) расте, както върху мъртви, така и в основата на живи тополи.

По ливадите намерихме доста (и доста големи) печурки, много от тях "наритани" от разбирачи.

В гората, в хралупата на един изгнил пън, намерих тези Ливадни виолетки (Lepista nuda).

Целия смръчкулов улов за деня бяха тези две измършавяли, измъчени Хибридни смръчкули (Morchella semilibera).

И все пак излетът беше успешен и приятни емоции не липсваха.

Първи Смръчкули 2014

Всяка година имам навика да отбелязвам първата намерена гъба от всеки определен вид - първа смръчкула, първа майска гъба, първа манатарка, и т.н. Тази година първата смръчкула (Morchella elata) намерих на 21.03 в София в едно от находищата, които обхождам. Тогава, на това място открих смръчкули на 17.04, близо месец по-късно от тази година. Дали това не е знак, че всичко тази година ще излезе по-рано?

Не знам. Дъждовете от миналата седмица бяха доста оскъдни и растежа на това гнездо смръчкули прекъсна. На другите места, в рамките на града, още не са излезли и изглежда доста сухо. Въпреки това, вчера (29.03) полухих сигнал, че по южните склонове на Софийска планина вече са намерени първите островърхи смръчкули (Morchella elata).

Двете гнезда в Студентски град използвам само за наблюдение. Освен това, първото находище отвреме-навреме го почиствам, но без особен успех, тъй като в района няма достатъчно кофи за боклук и мястото бързо се замърсява, най-вече от преминаващи ученици и студенти. Засега не съм намерил по-чисто находище в близост до града, от което да може да се бере.

Първата смръчкула за годината намерих на 21 март

Находището се намира под две стари тополи на равно и слабо-затревено място.

Слънчеви Есенни Излети

През тази есен, за разлика от предишните две, условията бяха благоприятни и  гъби имаше в изобилие. За съжаление и ангажиментите бяха повече и нямаше много време за любимото ми хоби. И все пак, ето ретроспекцията от последния месец и половина:

24.10.2013 - През тази ранно-сутрешна разходка по северните склонове на Витоша, намирам Тръбенка (Craterrelus cornucopioides), но в ограничени количества.

Тръбенка (Craterrelus cornucopioides)

В съседство с нея, под шумата се подава Седефена гъба (Hygrophorus eburneus). За момента, събирам само тръбенките, а компания в кошницата им правят и няколко сърнели (Macrolepiota procera).

Боровата гора над Симеоново е осеяна с Едра миризливка (Clitocybe geotropa), но това не е гъба, която събирам.

След тази снимка, забравям телефона си при гъбите и след като се връщам запъхтян, си обещавам, че повече никога няма да го ползвам за мащаб.

25.10.2013 - Атрактивно откритие на един пън в кв. Изток в София - Pholiota populnea

30.10.2013) Сърнелите и тръбенките са изчезнали по северните склонове на Витоша. Под буковата шума вече напълно властва Седефената гъба (Hygrophorus eburneus), но тя не е сред гъбите, които събирам за ядене.

02.11.2013) По склоновете на Люлин планина около с. Дивотино е доста сухо и намираме само няколко измъчени печурки, в компанията на Марко.

03.11.2013) Посещаваме отново находището на рижиките, в полите на Люлин планина. Този път резултатът е зашеметяващ - под борчетата се стели килим от рижики (Lactarius deliciosus), миши гъби (Tricholoma terreum) и масловки (Suillus luteus).

Рижиките са предостатъчно, както за зимната доза туршия, така и за приготвянето на любимата ми средиземноморска яхния с бяло вино.

23.11.2013-  След дълга пауза, поемаме към горите над с.Мърчаево, с надежда да открием някоя заблудена манатарка.

В този късен сезон, манатарка не откриваме, но под боровете е пълно с Кравешка масловка (Suillus bovinus),

а под буковата шума има изибилие от Седефена гъба (Hygrophorus eburneus).

Започвам да се питам дали да не събера малко от нея, но лигавият и , направо слузест, вид ме отказва.

23.11.2013) Тръгвам на следобедна обиколка около с. Дивотино. Тъй като много добре познавам този район, не ми е нужна пътека. На едно затревено място откривам Бяла отровна орешарка (Clitocybe rivulosa). 

Тази отровна гъба е сочена от мнозина за "двойник"  на челадинката (Marasmius oreades). Наистина, местообитанията и сезонността на двете гъби се припокриват, а поради малкия им размер, не е невъзможно да се допусне грешка. За щастие, в този ден не бях тръгнал да събирам челадинки. Целта ми бяха Полските печуки (Agaricus campestris), които за мен са може би най-вкусното нещо, което предлага есента по тези места. 

Допълнително намирам млади зърнести масловки (Suillus granulatus) и Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus). Освен тях, имам късмета да открия и самодивски кръг ливадни виолетки (Lepista personata) - гъбата, която маркира началото и края на всеки сезон.

С последната дневна светлина, севернякът ме забрули и ме подсети, че е време да се прибирам. А на другата сутрин вече всичко беше покрито с пухкав бял сняг. Така официално завърши и сезонът на гъбите за 2013 година. Тази година ни предложи много емоции и беше може би една от най-богатите досега. В шкафа събрах достатъчен запас от консервирани и сушени гъби, а в главата достатъчно спомени, за да дочакам спокоен появяването на първите смръчкули през пролетта, може би след около пет месеца.

Есенен Урожай на Сърнелата

Датата е 20 октомври и отново сме във Видин. Предходната седмицата изглеждаше благодатна за гъбите: докъм вторник-сряда се изляха обилни дъждове, а след това изгря слънце. Нямаше слани, а температурите през деня достигаха до над 20 градуса. Именно затова, се надявах този път да намерим повечко кладница, а защо не и някоя и друга манатарка. И така, в неделя сутринта, бяхме напълно оборудвани и на терен.

Първо намерихме от тази отровна гъба, набедена за двойник на пачия крак - Omphalotus olearius (Горчива миризливка). Ако трябва все пак да бъде "двойник" на нещо, по-логично е да е двойник на кладницата, защото и двете гъби растат керемидообразно върху мъртва дървесина и имат подобна форма.

Не след дълго се появиха и първите красиви сърнели.

Обилната влага и добрите условия за развитие, бяха позволили на сърнелите в тази гора да достигнат внушителни размери и плътност. 

Много скоро разбрахме, че изобилието откъм сърнела е голямо и бързо ще запълним съдовете.

За разнообразие, намерихме и едно-две гнезда с кладница (Pleorotus ostreatus).

След като напълнихме наличния амбалаж с гъби, доволни, се отправихме обратно към колата.

Проверихме и находище с кладница от миналата година, но за наша изненада то вече беше посетено от колега - гъбар.

Наоколо намерихме много припънки, които първоначално не можах да идентифицирам до вид. Досега бях брал припънки от вида Armillaria mellea, които имат характерен белег - наличието на пръстен. Тези бяха много прилични на mellea, но вместо пръстен, младите плодни тела имаха нишки между шапката и пънчето, подобно на cortinarius-ите.

След като се поразрових, и след консултации с приятели-гъбари, се оказа, че това е Armillaria 

gallica - също ядлив вид. Може би догодина ще посетя отново това находище и ще събера за пръв път от този вид гъби. Засега обаче, при изобилието от добре-познати гъби като сърнела и кладница, припънките нямат шанс да се класират за моята кошница или кофа.

Сезонът на Рижиката

Датата е 08 октомври. С чичо ми успяваме да си откраднем един час привечер, за да проверим едно от близките до София находища на рижиката (Lactarius deliciosus). Още от самото начало е видно - гъбите са тръгнали. Повечето рижики са още на ниво "бебета." Заричам се да посетя същото находище след 3-4 дни.

Датата е 12 октомври - събота. Посещавам същото място, този път със семейството. Резултатът е впечатляващ - "бебетата" са пораснали, а на тяхно място излизат още "бебета". Прогнозата ми се оказва вярна - уцелили сме пика на рижиката на това място.

След бързия съботен урожай, идва време за нещо по-сериозно, а именно - семеен гъбен излет над с. Дивотино. Природата отново е щедра - намираме около десетина сърнелки (Macrolepiota procera) и още толкова Полски печурки (Agaricus campestris). Всички гъби набирам от същите места, където съм ги намирал и миналата година. Просто си проверявам находищата. Уикендът завършва с кулинарни вълшебства - прясно набрани и панирани печурки и сърнели. И така - до следващия уикенд!

Първи Есенен Излет

След дълги два безгъбни месеца - август и септември - тази събота открихме есенния сезон за гъбобер. Предисторията  е следната: от понеделник до сряда в района на София имаше валежи и очаквахме първите есенни гъби да се покажат още този уикенд. Дървесните гъби бяха започнали да се появявават на различни места още от преди десетина дни. В петък, прибирайки се от работа, видях ето това пиле (Laetiporus sulphureus), върху същия пън в Дианабад, където беше плододавало и през пролетта. Добър знак - казах си.

Организацията за събота беше ясна - още в 8 ч. с майка ми напускаме града в посока Перник с една-едничка цел - да се върнем с торба рижики. Съботната утрин на 05 октомври обаче ни изненада с тежка слана и минусови температури. По прозорците имаше плътен слой лед, а на паркинга стъргалките заиграха по прозорците на колите за пръв път тази година.

И така, около 9 ч. вече бяхме "на обекта". Откъснахме първите сърнели, напълно замръзнали, както и масловки от двата вида - Suillus luteus и Suillus granulatus. Разбира се, намерихме и първите рижики, които бяха още съвсем малки - от 2 до 4 см. в диаметър. Всички гъби бяха напълно замръзнали, все едно че току-що са били извадени от фризер. Масово бяха излязли есенните миризливки (Clitocybe nebularis), както и тези бели гъби от род Lyophyllum:

Имаше и представители на род Cortinarius, както и на род Xerocomus - също замръзнали.

Нямаше как да пропуснем и другите есенни благини на природата. Напълнихме торбичка от любимите ми трънки и набрахме малко диви дюли.

Около 11 ч. вече бяхме на второто находище за деня. То представлява голям масив от млади борчета, под които растат няколко вида вкусни ядливи гъби.

Под тези борчета по това време излиза Обикновената масловка (Suillus luteus). Имаше я и тази година.

За съжаление, много от гъбите бяха или престарели, или червиви, или нападнати от бяла гъба - паразит. А от масловките берем само най-младите, напълно запазени и твърди гъби. Няма да е преувеличено, ако кажа, че в този ден, на десет гъби се падаше само по една, годна за събиране. 

Същия ден се откриваше и ловният сезон за диво прасе. В района, където берем гъби, имаше много следи, както от джиповете на ловците, така и от тяхната плячка.

Около 13 ч. времето се затопли, пекна едно слънце и гъбите вече бяха напълно размразени, все едно, че не е имало сковаващ сутрешен студ.

Потеглихме към района на с.Мърчаево, с идеята да влезем по-дълбоко в гората и да открием така лелеяните виолетки (Lepista nuda). За съжаление, в широколистната гора гъби почти нямаше, като се изключат няколко дървесни като Tremella mesenterica.

Имаше следи от усилена сеч в района. Върху един дъбов пън, намерихме и първата кладница за сезона - за съжаление една-единствена.

Въпреки че не намерихме виолетки, останахме доволни от излета. Уловът не беше малък, но ни остави достатъчно гладни за още гъби. Да се надяваме, че предстощото затопляне ще се отрази позитивно на есенната реколта от гъби, както в софийско, така и в цялата страна.