В Царството на Boletus edulis

Тази година най-успешният ден за манатарки беше 26-ти август. Пет дни по-рано в София и района паднаха 38 л./кв.м. С Илия Трайков едва изчакахме няколко дни и една слънчева утрин запалихме към високата част на Витоша. За щастие, имаше и разнообразие  и изобилие от онези видове, които наричаме "ядливи" и слагаме в кошниците. По-специално в този ден събирах само три вида гъби: Boletus edulis, Boletus badius и Cantharellus cibarius. Когато има от "царя" на гъбите Boletus edulis, защо да си губиш времето с по-малоценни видове? Това означава, че всички овчи носове, коралки, Брашняни гъби и др. бяха безцеремонно подминати. Ето и няколко снимки от късметлийския ни ден:

Тази двойка намерихме на мястото, което ми е като лакмус за района - успешен старт!

В иглолистния пояс имаше изобилие от Amanita muscaria. При този екземпляр белите точици са отмити от дъжда. 

Gomphidius glutinosus- Сив овчи нос - частичното покривало е добре видимо.

По затревените места може да се намери Clitopilus prunulus - Брашняна гъба.

На една огряна от слънцето полянка намерих тези две хубавици и едно "бебе", което оставих.

Има и гъби, и ягоди, и то на едно място.

По мъховете намерихме и малко Cantharellus cibarius - Пачи крак.

Манатарките биват грижливо почиствани още на терен.

На фона на сравнително слабата гъбарска година това си е урожай.

Гъбарска Среща Пампорово 2015

Поредната гъбарска среща се проведе в станцията на БНТ на Пампорово.  Почти непрестранен дъжд, мъгла и малко гъби - метеорогичните условия този път не бяха на наша страна, но това не попречи на доброто ни настроение. Тази среща беше може би най-мащабната до момента с присъствие на гъбари от цялата страна. Традиционно, най-голямата група от чужбина беше гръцката, но имаше участници от Сърбия, Македония и дори от италианския остров Сардиния.

Проведоха се две интересни презентации - на Моника Славова в съавторство с Карло Аниело и Атанасиос Динос за род Хелвела и на д-р Ирена Лачева за отравянията с гъби. Освен това, за вечерната трапеза бяха приготвени четири уникални гъбени блюда - ризото, боб с манатарки и два различни вида чорби - българска и сръбска. Предлагам няколко снимки от тези два чудесни дни в Родопите - 29-ти и 30-ти август 2015 година.

Миколози- любители в действие. Обектът на интерес остана скрит за преминаващите автомобили.

Когато няма гъби и насекомите може да са интересни.

И безгръбначните също. По-голям охлюв от този не бях виждал.  В последствие беше осиновен и замина за София.

Посетихме и пещера "Ухловица".

"Плъсти" - тъкане на украшения от овча вълна.

Най-голямата лъжица за боб в България.

Презентацията на Моника Славова за род Helvella.

Изложбата.

Приготвяне на гъбената чорба.

Време е за похапване.

Още гъбени гозби пристигат.

Музикалното изпълнение на гръцката група.

Мекиците се оказаха международна храна: Павел Неделев, Томе Йовановски (Македония) и Давиде Пудду (Италия).

Презентацията на д-р Ирена Лачева относно различните отравяния с гъби предизвика интересни дискусии.

Екологично-чисти продукти от района на с. Могилица. Аз лично си взех буркан със Златист пачи крак (Cantharellus lutescens) - гъба, която не бях опитвал, тъй като расте предимно в Родопите.

Ретроспекция на Едно (Почти) Пропуснато Лято

Въпреки незапомнените количества дъжд, които се изляха това лято, за мен то не беше от най-гъбените. По една или друга причина, не можах да отделя достатъчно време за гъбобер, особено през втората половина на юли и целия август. Въпреки това, не мога да бъда недоволен от преживяното. Благодарение на Валентин Видеков имах възможност да посетя едно от най-красивите места в България - Източните Родопи. Вървенето по граничната бразда от ГКПП Златоград до село Кушла в 30-градусовата жега беше истинско изпитание за тялото и духа. Освен това, останах очарован от местните хора, които ни посрещнаха, нахраниха и подслониха без да искат пари или да очакват нещо в замяна. Въпреки че в тези гранични селца хората се придвижват върху магарета и катъри, а не с леки автомобили, те са запазили една човещина, която като че ли вече липсва в "по-цивилизованите" райони на страната ни. Дано това място си остане такова, каквото го видяхме, и занапред.

Един от хубавите моменти през юни: има Пачи крак, има и някакъв вид кладница (Pleorotus)

24.06.2014 - в царството на Пачия крак

29.06.2014 - в дъбовата гора има вече Булки и Бронзови манатарки

B

06.07.2014 - близка среща с Царската манатарка (Boletus regius). В букака набираме  u доста Мрежеста манатарка (Boletus reticulatus).

Края на юли е, но Leccinum duriuscilum продължава да плододава под трепетликите.

Датата е 04.08.2014 и се намираме на граничната бразда между Златоград и с.Кушла. И тук гъбите не липсват, растейки върху самата бразда - Булка и на заден план Бронзова манатарка.

Тези следи разгадахме като "Кумчо Вълчо преследва сърничката Бамби"

Костенурките също са широкоразпространени в Източните Родопи.

Красотата на Източните Родопи е поразителна. За мен тя надминава по привлекателност каменистите и отрупани с туристи склонове на Рила и Пирин.

Жителите на граничното с.Кушла са работливи и гостоприемни. Местният "автомобил" е катъра - ползва се както за превоз на картофи, така и за транспортно средство. Местните жители познават няколко вида ядливи гъби, които събират и предават на прекупвачите.

Влажна и Прохладна Пролет

Тази пролет времето беше подходящо за някои видове гъби: имаше обилни валежи, а температурите бяха по-ниски от обичайните. От ядливите гъби имаше добри реколти от челадинка, печурка, майска гъба, а за познавачите - и от смръчкула. Тъй като през втората половина на май времето беше твърде студено, появата на летните гъби като манатарка и булка се забави, поне в софийско. Ето и ретроспекцията от последния месец, месец и половина, уловена в снимки:

21.04. - парк Божурица и околностите на гр. Видин,

Ядливи гъби: юдино ухо и челадинка

Река Видбол е излязла от коритото си и после пак се е върнала. По затревените места около реката вместо гъби намираме малки рибки.

В дъбовата гора на една клонка намираме Auriclaria auricula-judae.

В пасище в околностите на гр. Видин намираме челадинки - първите за сезона!

27.04 - по пасища и ливади

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба, полска печурка

Майската гъба се е смесила с други видове: на заден план млад екземпляр Майска гъба и млад екземпляр от род Melanoleuca.

Този вид от род Melanoleuca също обича затревени места и образува самодивски кръгове.

Споровият отпечатък, също като при Майската гъба, е бял.

02-04.05. - пак по поляните

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба, верпа (бохемика и коника), ливадна виолетка

По пасищата има доста млада челадинка. Само човек да има време и желание да бере.

В млада трепетликова горичка се натъквам на Verpa conica.

В по-отдалечена гора намирам колония Verpa bohemica, вече попреминали.

На затревено място намирам този рядък вид - Leucopaxillus lepistoides - с хубавото българско название Сапунка.

06.05.2014 - Витоша, около хижа Погледец

Ядливи гъби: майска гъба, верпа (бохемика и коника), сярна гъба

По високите части на планината все още има преспи. Няма и помен от смръчкули.

В ниските части обаче гъби има: Майска гъба, както и Сярна гъба, както е видно от снимката.

11.05. - ниските части на Люлин планина

Ядливи гъби: майска гъба, полска печурка

Истинско удоволствие е да се бере майска гъба - гуглите с цвят на слонова кост се показват под ланската шума.

17.05.- отново по близките поляни

Ядливи гъби: челадинка, майска гъба

По пасищата има челадинки, а майската гъба все още излиза, макар и поединично.

25.05. - околностите на селата около магистрала "Люлин"

Ядливи гъби: ливадна печурка, пърхутка

Във високата трева вече има Анасонова или Ливадна печурка (Agaricus arvensis). В гората все още няма плододаване.

Наред с ядливите печурки се среща и отровната Карболова печурка (Agaricus xanthodermus). Силното пожълтяване в основата на пънчето и миризмата на карбол са характерните и белези.

Брането на печурки е сред любимите занимания на местното население. Конкуренцията от берачи е голяма и е рядкост да се попадне на големи количества от ароматната гъба около селото.

02.06.2014 - ниските части на Витоша

Ядливи гъби: челадинка

В гората все още липсват, както ядливи, така и каквито и да било други гъби. Тук-таме се срещат отделни майски гъби и масловки, а по поляните все още има челадинки. 

Някъде тук маркираме края на пролетния сезон и с увеличението на температурите приветстваме летния. Очаквам да намеря първата манатарка за годината при следващия излет, когато и да е той.