Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















сряда, 4 декември 2013 г.

Слънчеви Есенни Излети

През тази есен, за разлика от предишните две, условията бяха благоприятни и  гъби имаше в изобилие. За съжаление и ангажиментите бяха повече и нямаше много време за любимото ми хоби. И все пак, ето ретроспекцията от последния месец и половина:

24.10.2013 - През тази ранно-сутрешна разходка по северните склонове на Витоша, намирам Тръбенка (Craterrelus cornucopioides), но в ограничени количества.
Тръбенка (Craterrelus cornucopioides)
















В съседство с нея, под шумата се подава Седефена гъба (Hygrophorus eburneus). За момента, събирам само тръбенките, а компания в кошницата им правят и няколко сърнели (Macrolepiota procera).
Боровата гора над Симеоново е осеяна с Едра миризливка (Clitocybe geotropa), но това не е гъба, която събирам.
След тази снимка, забравям телефона си при гъбите и след като се връщам запъхтян, си обещавам, че повече никога няма да го ползвам за мащаб.

25.10.2013 - Атрактивно откритие на един пън в кв. Изток в София - Pholiota populnea

30.10.2013) Сърнелите и тръбенките са изчезнали по северните склонове на Витоша. Под буковата шума вече напълно властва Седефената гъба (Hygrophorus eburneus), но тя не е сред гъбите, които събирам за ядене.
02.11.2013) По склоновете на Люлин планина около с. Дивотино е доста сухо и намираме само няколко измъчени печурки, в компанията на Марко.
03.11.2013) Посещаваме отново находището на рижиките, в полите на Люлин планина. Този път резултатът е зашеметяващ - под борчетата се стели килим от рижики (Lactarius deliciosus), миши гъби (Tricholoma terreum) и масловки (Suillus luteus).
Рижиките са предостатъчно, както за зимната доза туршия, така и за приготвянето на любимата ми средиземноморска яхния с бяло вино.

23.11.2013-  След дълга пауза, поемаме към горите над с.Мърчаево, с надежда да открием някоя заблудена манатарка.
В този късен сезон, манатарка не откриваме, но под боровете е пълно с Кравешка масловка (Suillus bovinus),
а под буковата шума има изибилие от Седефена гъба (Hygrophorus eburneus).
Започвам да се питам дали да не събера малко от нея, но лигавият и , направо слузест, вид ме отказва.

23.11.2013) Тръгвам на следобедна обиколка около с. Дивотино. Тъй като много добре познавам този район, не ми е нужна пътека. На едно затревено място откривам Бяла отровна орешарка (Clitocybe rivulosa). 

Тази отровна гъба е сочена от мнозина за "двойник"  на челадинката (Marasmius oreades). Наистина, местообитанията и сезонността на двете гъби се припокриват, а поради малкия им размер, не е невъзможно да се допусне грешка. За щастие, в този ден не бях тръгнал да събирам челадинки. Целта ми бяха Полските печуки (Agaricus campestris), които за мен са може би най-вкусното нещо, което предлага есента по тези места. 
Допълнително намирам млади зърнести масловки (Suillus granulatus) и Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus). Освен тях, имам късмета да открия и самодивски кръг ливадни виолетки (Lepista personata) - гъбата, която маркира началото и края на всеки сезон.

С последната дневна светлина, севернякът ме забрули и ме подсети, че е време да се прибирам. А на другата сутрин вече всичко беше покрито с пухкав бял сняг. Така официално завърши и сезонът на гъбите за 2013 година. Тази година ни предложи много емоции и беше може би една от най-богатите досега. В шкафа събрах достатъчен запас от консервирани и сушени гъби, а в главата достатъчно спомени, за да дочакам спокоен появяването на първите смръчкули през пролетта, може би след около пет месеца.