Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















събота, 23 февруари 2013 г.

Зимен преход: с. Железница-х.Академик-Черни връх-к.к.Алеко

При липсата на гъби, зимата за мен е период за сноубординг и туризъм. Искам да ви разкажа за един интересен преход, който направихме с жена ми миналата неделя, а именно: с. Железница-х.Академик-Черни връх-к.к.Алеко. Целият маршрут от с. Железница до Черни връх е означен със стълбова маркировка - 268 метални стълба - което го прави подходящ за зимни преходи. Тръгнете рано - при зимни условия се върви по-бавно и ни отне целия ден да стигнем до Алеко. Участъка преди хижа Академик е стръмен и изисква търпение. Учебната база на НСА, която официално носи името "Проф. Иван Стайков" е по-популярна като хижа Купена, Физкултурник или Академик. Винаги е пълна с лагеруващи студенти и туристите могат да ползват само лавката, а не и столовата. Все пак, тук е подходящо да обядвате със суха храна и да изпиете чаша горещ чай. Оттук, през лятото може да хванете радиалната пътека за Алеко през Меча поляна. През зимата обаче този участък е лавино-опасен и не се ползва. Единственият възможен път до Алеко е през Черни връх. Изкачването до Черни връх през    Скопарника ни отне още 2.15 часа. Вижда се вр. Голям Резен с "чашата" и "топката" - метеорологичните станции, емблематични за Витоша. Слизането от Черни връх по "Стената" до Алеко, обаче, се оказа най-коварният участък от маршрута. Тъй като слизахме след 5 ч. вече нямаше никакви туристи, падна мъгла, а нямаше и пъртина по стълбовата маркировка. Единственият вариант беше да следваме скиорските следи по Зелената писта, които ни изведоха на междинната станция на Лалето. "Стената" за мен е може би най-коварното място на Витоша, защото метеорологичните условия през зимата се променят за минути. Въпреки че Алеко е винаги близо, гъстата пелена на мъглата може да ви застигне и да ви остави без ориентир.Ето и няколко снимки от деня - 17 февруари 2013 г.
Планината ни посрещна със сняг на парцали.


Това образувание на бреза погрешно помислих за лечебната гъба Чага (Inonotus obliquus).
Силуета на х.Академик най-накрая изплува от мъглата.

Продължаваме към Черни връх.

Поглед към вр. Скопарник (2226 м.)

Метеорологичната станция на Черни връх през зимата.

Ето и приблизителното трасе на маршрута:


неделя, 3 февруари 2013 г.

Относно Градския Гъбобер или Защо не Обрах Цял Пън с Кладница

Хората, които живеем в града, сме малко или повече ощетени по отношение даровете на заобикалящата ни среда. Ето, например, основен принцип ми е да не бера гъби в градски територии. Рисковете свързани с беритба на гъби в урбанизирани местности са просто твърде големи. Първо, в почти всички паркове в София се извършва ежегодна дератизация и деинсектизация. Общината наема фирми, които обработват всички публични паркове с някакви препарати. Второ, много от частните зелени площи също се обработват от фирми за озеленяване, които ги пръскат с един-господ-знае-какви неща. Трето, дори по площите които никой не обработва, ежедневно преминава армия от четирикраки приятели (кучета и котки), които наторяват тези площи със собствените си екскременти. Ако и това не ви стига да се откажете да берете гъби в града, спомнете си за замърсения от трафика въздух и за всичките химикали, на които софийските аско- и базидиомицети биват подложени. Затова, аз лично не купувам гъби от непознати търговци на пазара - няма как да знаеш кой и къде ги е брал.
 

Ето, в началото на декември попаднах на дънер с кладници, които проследих от бебета до пълна зрялост. Изкушението да ги обера беше голямо, но все пак се сдържах. В унисон с вече изложените съждения - гъбите бяха на границата на частна градинка, в близост до голям булевард, а дънерът явно служеше за тоалетна на домашни любимци. Това, което ми остана, беше да се полюбувам на пепелявите шапки, прозиращи под снега.