Предупреждение

Внимание! Авторите на този блог не носят отговорност за неправилно определени гъби! Разпознаването на гъби по снимки е безотговорно и опасно. Много гъби са отровни, някои са смъртно отровни, а има хора, които са алергични дори и към много ядливи гъби. Ако не сте сигурни в разпознаването на даден вид гъба, моля консултирайте се с опитен гъбар.















сряда, 28 ноември 2012 г.

Ловни Уикенди - 17-18 и 24-25 Ноември

Ловен Уикенд 1: 17-18 ноември прекарах на вилата в Дивотино с незначителен гъбарски успех. По поляните нямаше почти нищо, само по някоя недорасла Полска сърнела (Macrolepiota excoriata), която не събирам.

В смесените широколистни гори не намерих нито една гъба. Само в едно влажно дере посъбрах десетина орешарки (Clitocybe nebularis).

И когато вече се прибирахме с наведени глави, на едно пасище, фиксирах тези хубавици, заровени като пъдпъдъчи яйца в тревата - Полска печурка или Червенушка (Agaricus campestris)



Ловен Уикенд 2: или по-скоро ловната неделя на 25 ноември към 10 часа взех Павката (Павел Неделев) от кв. Белите Брези с колата и потеглихме в посока Перник. Не хранех големи надежди, още повече че първата ни проверка за деня беше изцяло неуспешна. На второто място, което проверихме, вече гъбите започнаха да се показват. Първо изплуваха няколко гнезда горски пърхутки (Lycoperdon perlatum), след това Павел откри един Кортинариус от Червената книга, и още един куп дребосъци с екзотични имена. Около пътя имаше много Елегантни сърнели (Macrolepiota mastoidea), които не събираме. Все още не бяхме открили "кулинарни" гъби, когато стигнахме до една полянка осеяна с трънки. И понеже бяха много едри, започнах с жадни лапи да бера.
През това време Павката откри и първата сърнела за деня. (Macrolepiota procera).
Както се казва - оттук нататък останалото е история. Продължихме със сърнели, след това хванахме една просека с млади борчета, между които бъкаше от Обикновени масловки (Suillus luteus). Малко след това се появиха и първите миши гъби (Tricholoma terreum) и любимите ми рижики (Lactarius deliciosus). Ново попълнение в кошницата е Кехлибарената гъба (Hygrophorus hypothejus), която бера за първи път.
Англоезичните народи наричат тази дребна гъбка - Herald of winter (Предвестник на зимата), защото е една от последните ядливи гъби, които излизат наесен. Намерихме и няколко бройки от Ветрогоновата кладница (Pleorotus eryngii), която тук съм снимал заедно с растението, с което расте в симбиоза - Полският ветрогон.
Намерихме и няколко Бадемови гъби (Hygrophorus agathosmus) Тук, добре се вижда споровият прашец, посипан върху килима от борови иглички. Бадемовата миризма на тази гъба е наистина силно осезаема.
Падна голямо бране, а Павката като скенер откриваше самодивски кръгове с рижики, докато аз ги газех.
И така, в крайна сметка, денят беше доста успешен. Някъде по-рано в поста споменах думата кошница. Е да ама, кошница нямахме. Този път, поради занижените си очаквания, не бяхме взели почти никакъв амбалаж - нито кошници, нито кофи или щайги. Имахме само няколко найлонови пликчета, от тези по 35 стотинки.  Недостатъкът при тях е, че постоянно се закачат за трънките и шипките, през които всеки ентусиаст-гъбар преминава. Имат и предимства: ако няма гъби въобще не ги изваждаш от раницата и съответно не се прибираш с празна кофа или кошница, за сеир на съседите. И така, ето го уловът за деня, изложен  върху предния капак на вийъкъла. (thanx to Noni & Ivan Panaotovi, all rights reserved)


Гледам с очакване към следващия уикенд, през който смятам да се подвизам отново в близкия запад или югозапад от столицата.










понеделник, 12 ноември 2012 г.

И Във Видинско Има Гъби



Районът на Видин по принцип е по-подходящ за почитателите на риболова, отколкото на гъбарството, но когато човек има желание, дори и там може да отиде на излет. Най-близкият Балкан отстои на около 40-45 км от града - в района на вр. Връшка Чука и с. Киреево. Пътят дотам е доста, но си струва всяка капка бензин. След като подминете връх Връшка Чука и с.Киреево, започва един балкан, едни джендеми, каквито съм виждал на малко места в България. Човешката намеса е сведена до минимум - от една страна заради масовото обезлюдяване на този край, от друга, защото е граничен район. Една доскоро забранена и затворена за посетители територия. Село Раковица е разположено в полите на приказно красив Балкан. Това е полу-планинско, полу-полско селце, където местните хора развиват и земеделие, и животновъдство.
Именно Раковишкия Балкан избрахме с тъст ми за нашата неделна разходка за гъби. Времето ни беше ограничено, но достатъчно, за да установим, че тези гори са разнообразни, девствени и пълни с всякакви видове гъби. Това е планината Бабин Нос, с едноименния връх, която чертае границата между България и Сърбия. Препоръчвам тези места на всеки гъбар, турист и любител на дивата природа. 
Но ако сте във Видин и искате да отидете за гъби не е нужно да ходите чак до Връшка Чука. В тази част от дунавската хълмиста равнина има много гори, в които също не липсват гъби за ядене. На много от тези места има сечища, където растат дървесните гъби кладници. Интересни церови и смесени гори има около селата Войница, Бойница, Ракитница, Косово, Синаговци и др. По тези места съм намирал гъби от рода на манатарките, рейши, сърнели и др. Ще продължавам да изучавам тези гори с интерес и занапред.

В равнинните дъбови гори кладниците растат без да питат.

Връх Връшка Чука - самотната чука всред нивите по нищо не подсказва, че скоро пейзажът ще стане изцяло планински. От тук, казват, започвала Стара Планина.

Околностите на село Раковица са обрасли с обширни смесени гори. Електропроводът води до бивша застава.
Тук намерихме ето тези прясно поникнали горски печурки - най-вероятно от вида Agaricus haemorrhoidarius.


Малко гъби за похапване.

Във Видин на масата да видиш сом е нещо нормално, ама...сърнели?